Експресия, ритъм, синестезия в Технически разкази
От анализа на "Зимна утрин", "Грубости" и "Приказка в рококо" заключавам, че в тези поне разкази Мутафов решава следните технически задачи: 1) ритмично обиграва смяната на изразната активност между "субекта" и "обекта" на изображението; 2) конструира словесен текст, който и механистично, и органично да явява различни типове естетика (и поетика) в теоретически установимата им фазова последователност ("импресионизъм", "естетизъм", "експресионизъм", "примитивизъм"; ср. с "Марионетки" като с борба на "експресионизъм" с "естетизъм"); 3) явява възможностите словесният текст да "пулсира" през синестезия към екфраза в гамата между следните полюсни възможности: а) синестезията е обусловена от свойствата на обекта на изображение, б) обусловена е от иманентни свойства на словото.
Трите изброени задачи съставят според мен сърцевината и "максимума" на техническия експеримент в "Технически разкази". В резултат от разглеждането на тази експериментална програма като осъществявана словесният текст тук може да бъде разглеждан като архитектура (архитектурно произведение, конструкция или чертеж) в следния общ смисъл: архитектурата е изкуство на разпределяне на пространството като триизмерно.

Йордан Люцканов