Геометрия на комичното
Търсейки своя различим авангарден новоезик, Чавдар Мутафов посяга към синтез на словото и изразните средства на живописта, архитектурата, музиката, театъра, киното. Мотивите за това не са романтическите (Вагнеровият Gesamkunstwerk), различен е и самият тип синтез. У Мутафов и "школата" на Кандински се трансформира като воля за "вербална живописност". При това още в ранните си стихове той отгатва очертанията на абстрактно-графичната словорисунка, което в развойните процеси на модернизма е следващата крачка след орнаментално-декоративното. В текстовете му е подчертан ефектът на едновременно припокриване и несъвпадение на литературно и пластично.
Мутафов като че ли изначално е усъмнен в наличието на "вертикални" съответствия между декоративната ритмизация на словото и "вибрациите" на трансценденталното. Синтезите у големия ироник са с явен пласт пародийност. "Геометрията на комичното" е зададена от "многоликия трепет на Несъответствието", превръщащ чудото в "гротеска", при което Дилетант от едноименния роман трагикомично "загива"...
И все пак, още с първата си книга "Марионетки", Чавдар Мутафов е начинател на непознатия дотогава в българската литература многоелементен синтез на изкуствата. За пръв път художественият образ, даден в "бърз кадър", пренапрегнат и краткотраен, е натоварен със съчетаване на литературното с театралната условност, ритмичността и неизобразителността на музиката и архитектурата, оптическите и ментални особености на киносимулакрума и фотоувеличението, та дори с рекламната "вметка". С годините техниките на синтезиране (и синестезиране) в/чрез слово се обогатяват с нови аспекти. В синтезите с театралното, с живописно-декоративното и абстрактно-графичното откриваме взаимодействия на самите специфични езици, дифузиращи, усилващи въздействието си в своеобразни синергични ефекти или обратно - саморазрушаващи се в експериментални симбиози.
Чавдар Мутафов постига своя принос в родния модернизъм: авангардисткия "синтез на изкуствата". На жанрово и стилово ниво това са неговите експресионистични, постмодерни "рококо" или "барокови" текстове, странно средоточие на сецесионни, футуристични, дори сюрреалистични орнаменталности. И най-оригиналната му белетристична находка, неговата запазена марка в литературата ни.

Катя Зографова