Тhe Mirror Maze: (без)образи(я) за Везни и Марионетки
В "дезакорд" ли са рисунките на Сирак Скитник към "Марионетки" на Чавдар Мутафов, както твърди Гео Милев? От това питане тръгва The Mirror Maze: (без)образи(я) за "Везни" и "Марионетки", за да проследи няколко сюжета, свързващи писателя и художника. Експлицитната надежда на автора е, че проследяването на тези сюжети ще се окаже нов - и водещ до интересен изход - път из лабиринта на съпротивяващия се на тълкуването текст на "Марионетки", а имплицитната - че моделът за семиотична интерпретация, предложен от Мирослав Дачев в монографията му "Слово и образ", приложен към книгата на Чавдар Мутафов/Сирак Скитник, ни дава ново докосване до някои значими тенденции в българския модернизъм от началото на 20-те години. Тръгвайки от течението на списание "Везни", прочитът преминава през успоредно четене на текста и рисунките към "Марионетки", попътен опит за класификация на типовете огледалност в книгата и биографично припомняне, за да се изправи пред едно осезаемо отсъствие в текста на "Марионетки" - войната, и една хипотеза, свързваща Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Гео Милев и други автори от първите две годишнини на сп. "Везни" в общо е(сте)тическо и семиотично пространство. В края си The Mirror Maze: (без)образи(я) за "Везни" и "Марионетки" настоява, че не само "Марионетки" не би трябвало да бъдат четени без своите рисунки, но и че романът "Дилетант" на Чавдар Мутафов носи спомен за книгооформителските проекти на Сирак Скитник.

Лора Шумкова