Норберт Болц - демиург или денди?
Малцина могат да се мерят с Норберт Болц по присъствие в медиите. Независимо дали става дума за културните измерения на европейското футболно първенство, за залеза на музикалната индустрия, за тръпката около най-големите звезди на Германия или за скандала около милионите, изхарчени за консултантски услуги - Болц винаги е на предната линия. Неговите интервенции и интервюта винаги са остроумни и стават за цитиране. Много често в тях присъства елеганта и особено провокативна теза. Футболът, например, според Болц е арена на щастливи национални идентификации. Проблемите на музикалната индустрия той тълкува като проява на новото, непредвидимо могъщество на консуматорите. А политическите консултанти Болц просто обявява за създатели на онези проблеми, които се опитват да решат. "Консултантите предписват проблеми, които са решими," казва професорът. Това е неочаквано самопризнание от човек, който лично преподава медийно консултантство. Но този ироничен тон, който не се спира дори пред собствения предмет, е типичен за Норберт Болц. Той е денди на теориите, а любимият му интрумент е парадоксът. Изостреният му усет за объркващото и стряскащото се отразява в повечето негови тези: и за повишаването на взаимното разбиране там, където езикът вече не работи; и за деградацията на телевизията, която вече е в ръцете на зрителите си; и за модата да се търсят консултантски услуги тъкмо поради това, че никой не иска да бъде консултиран.

Ако за Норберт Болц може изобщо да се каже, че има някаква мисия, то тя е да насочва вниманието ни към онези нереалности, в които живеем. Една от книгите, които го направиха известен - "Кратка история на видимостта", разказва за това, че западното мислене открай време подценява видимостта заради същината. Болц показва как повърхностното, сетивното, образното са били пожертвани в името на задълбоченото, на понятието и на истината и как дълбокият страх от видимостта пречи на хората да разберат нещо много важно: медиите не просто отразяват действителността, те създават собствена действителност, която манипулират. Днес, 13 години след излизането на тази книга, тезата на Болц за медиите като създатели на паралелна действителност вече е общоприета.
Някои от колегите му смятат Болц за циничен философ на модерността, ако не и за развейпрах с прекалено голяма уста. Той самият носи част от вината за тази нагласа. В многобройните му книги и статии непрекъснато се пророкува краят на нещо: на просвещението, на философията, на изкуството, на човека и на още доста велики неща. Или пък се оповестява настъпването на нова епоха: под знака на компютрите, на дигитализацията, на роботите или на симулацията. Широките му словесни жестове често са на границата на неразбираемостта, но всеки, който го преживее на живо, ще се убеди, че Болц е отличен и вдъхновен преподавател. Болц е дете на западноберлинската постмодернистична школа. Днес той се опитва да предаде на студентите си натрупания опит от контакта с онази свръхабстрактна теория. И по този въпрос той има един парадоксален възглед: "Не мисля, че ще стигнеш много далеч, ако се хвърлиш презглава в практиката. Студентите имат нужда да преживеят сблъсъка с неразбираемия теоретичен текст, пред който изпитват страхопочитание, а после, след дълга борба, започват да разбират. Това са звездните мигове на образованието."
Студентите на Болц всекидневно трябва да преодоляват изпитанието на най-великите медийни теоретици. Например на Маршъл Маклуън и тезата му, че "хората всъщност не четат вестници - всяка сутрин те просто влизат във вестника като в гореща вана." Или пък мисълта на Теодор Адорно, че масовите медии са инстанции на масовата измама. Теорията, която преподава Норберт Болц, има за цел да увеличи дистанцията между човека и медиите, които, според професора, са му се лепнали прекалено близо. В последната си книга "Консумистически манифест", която всеки момент ще излезе и на български, Болц разказва за това как медийната критика въздейства върху самата история на медиите. Книгата е реакция на 11 септември и последвалите събития. Болц бил шокиран от вълната антиамериканизъм, която последва вълната от симпатия към жертвите на терористичните нападения. "Дори сред моите високообразовани приятели излезе на мода тази необичайна западна себеомраза. Защото сърцевината на антиамериканизма е омразата срещу западния начин на живот, срещу потребителското общество," казва Болц, който от ироничен денди внезапно се е превърнал в ангажиран защитник на капиталистическия стил на живот.
Но Болц не би бил Болц без диалектическите обрати. Критичният потребител, казва професорът, днес вече не е извън системата - той е вътре в нея. "Субкултурата се превръща в маркова стока, бунтовникът - в звезда, а алтернативните, маргинални групички стават двигател на развлекателната индустрия. Общият вкус се определя тъкмо от хората, които искат да бъдат различни от общия вкус." Когато говори за направляваната от медиите потребителска система, в която потребителят, производителят и рекламаджията непрекъснато сменят местата си и влияят един другиму, Норберт Болц захвърля дрехата на ироничния скептик и се превръща в проповедник на нова религия: Консумизмът, потребителството, казва той, е имунната система на световното бокщество, която ще го спаси от вируса на фанатичните религии.

(по Ди Цайт)