Баланчинова вечер в Софийската опера
В богатата на събития седмица и балетът на Софийската опера отбеляза първата си премиера за сезона - "Серенада" на Джордж Баланчин, по музика на Чайковски. Спектакълът е реализиран с подкрепата на посланика на САЩ в България Джеймс Пардю и съпругата му Кати Пардю, под чийто патронаж е първият ни балетен театър за сезона 2004-2005 г. Заедно с "Кой го е грижа" по музика на Гершуин (поставена преди две години), двете Баланчинови творби са посветени на стогодишнината от рождението на великия хореограф. Този истински празник би бил немислим без съдействието на Американския център тръст "Джордж Баланчин". Да се притежава постановка на Баланчин е не просто богатство, но и висока оценка за професионалните възможности на един театър. Известен е фактът, че преди да премине към реализация, тръстът "Баланчин" изпраща свои специалисти, които да преценят нивото на трупата и да решат дали е по силите й да се справи със сложната техника на Баланчиновите творби. Професионалните критерии са безпощадни, но именно те са своеобразен сертификат за класата на един или друг балетен театър.
Повече от 20 години след смъртта на Баланчин интересът към неговите творби не угасва, а географията на постановките му неизменно се разширява. За балета на Софийската опера повторната среща с изкуството на великия хореограф е истинско предизвикателство, от което безспорно професионалното майсторство на трупата нараства. Спектакълът "Серенада" е първата работа на Баланчин в САЩ. И е програмна за неговия стил, променил решително класическия балет и поставил началото на съвременния подход в интерпретирането на добрата стара класика. След Баланчин балетът не е същият - той е по-техничен, по-динамичен и по-шик. Баланчин е този, който въвежда строги критерии относно пропорционалната балетна фигура, модата на дългокраките изваяни тела води началото си именно от бащата на неокласиката. Възпитаник на Петербургската балетна школа, емигрирал от Съветска Русия, обикалящ Европа с трупата на Дягилев, Баланчин така и не остава истински удовлетворен. През 1933 г. приема поканата на Линкълн Кърстайн, който, осигурявайки му средства, иска невъзможното - трупа и постановки в рамките на една година.
Баланчин започва от нулата по съответния ред: деца, клас, випуск, трупа, спектакли - всичко за една година. Съзнанието на хореографа гъмжи от идеи, без да разполага с нищо; и точно тази екстремна ситуация ражда неговия уникален стил - с чисти, семпли, елегантни и изключително ефектни линии. Няма костюми или, ако ги има, са далеч от разкоша на руския императорски балет, няма декори - защото няма пари. Подзаглавието на "Серенада" би могло да бъде "Балет по време на криза": 18 жени, 4 мъже (поради чувствителна липса на подготвени танцьори), учудващо много прилики между ситуацията през 1934 г. в Ню Йорк и 2004 г. в София.
Изборът на тръста "Баланчин" по ред причини е изключително подходящ за днешния състав на първия ни балетен театър: разполагащ с много и прекрасни балерини и ограничен брой отговарящи на съвременните стандарти танцьори. "Серенада" бе поставена от Адам Людерс, премиер-солист последователно на Датския кралски балет, Лондон фестивал балет, а от 1975 г. на Ню Йорк сити балет, ръководен от Баланчин. Изпълнител и познавач на Баланчиновото наследство, Адам Людерс е успял да постигне скоростното темпо, тънката музикалност и леките като дихание движения на балетния ансамбъл.
При отсъствието на сюжет ансамбъл и солисти претворяват музиката, без да я буквализират, а играта на светлина, музика и движения поражда поток на съзнанието, в който визия и асоциации се преплитат подобно на причудливите фигури на сцената. Предизвикателствата на Баланчиновата техника видимо мобилизират балета на Софийската опера да покаже най-доброто, на което е способен. Трите солистки - Веса Тонова, Диляна Никифорова и Мариана Крънчева, интерпретираха вярно и проникновено характера и духа на знаменитата творба. В шеметно темпо и със спираща дъха лекота се носеше по сцената Веса Тонова. С бляскавата си техника, с красивата си външност Диляна Никифорова притежава всички данни за Баланчиновата балерина. За пореден път примата демонстрира висотата на своето изкуство. След период на отсъствие от централни роли Мариана Крънчева - балерина с изключителен потенциал, зарадва с одухотворената си грация ценителите на балета. За разлика от стандартните класически балети, вариациите на солистките непрекъснато кореспондират с кордебалета. Особено впечатли постигнатото майсторство на ансамбъла в преодоляването на бързината и драматическите акценти, изпълнени със завидна виртуозност. Премиерната постановка, заедно с "Кой го е грижа", демонстрира достойнствата на Баланчиновия стил, с помощта на който трупата израства и подобрява техническото си майсторство и творческите си възможности.

Мария Русанова