Хайку-бутафория

Един човек, сляп по рождение, искал да разбере на какво прилича слънцето и разпитвал хората. Някой му казал, че по форма слънцето прилича на меден поднос. Той взел един поднос, ударил го и запомнил звука. Когато след това чул звъна на камбана, сметнал, че това е слънцето.
Су Шъ, Записки от източния склон, превод Крум Ацев

В нароилите се книжки с хайку една драстично се опитва да демонстрира не само какво не е хайку, а и какво не е изобщо източен начин на мислене и правене на нещата. По едното да познаеш трите. "Хайку Есен" ("Изток-Запад", 2004) е заглавие на сборник със стихове, който в превод и съставителство на Братислав Иванов се старае да ни убеди, че всеки, който познава йероглифите, японската азбука и е чел за японската култура, може да превежда, да дава съвети как се пише и превежда хайку, а също и да критикува другите преди него, дръзнали да правят това. Да считаш, че светът започва от теб и да не зачиташ постигнатото досега, а даже да опитваш да го зачеркнеш, не е ново за нашата култура. Братислав Иванов не прави изключение. В предговора си той се старае да развенчае "митовете", които бил създал Крум Ацев още през 1985 във въведението си към сборника с хайку "Пълнолуние"*. При внимателно четене се разбира, че основният грях на Ацев бил, че е ползвал безкритично американски и руски източници, а не черпил "от извора". Сигурно Иванов не знае, че където той отива, Ацев оттам се връща и владеенето на китайски език например, много помага за четенето на японски. Няма да ставам адвокат нито на Крум Ацев, нито на критикуваните от Иванов с повърхностни аргументи Бойка Цигова и Камен Петров. Нагледахме се и се начетохме на посредствени китайщини и японщини. Този случай не е изключение. В желанието си да убеди в невъзможното, Иванов сравнява един превод на хайку от Никола Джеров в стила на символизма (1937 г.) и превод на същото от Крум Ацев в споменатия предговор. Изводът е, че и двамата били допуснали неточности. От което следва да помислим, че Иванов е постигнал максимална точност и близост със съвършенството на оригинала. Всъщност е изтръгнал онова, което звучи отвъд думите, оголил ги е от поетическото и те вече нищо не казват. Поезията е принесена в жертва на пунктуалността. Ако не познаваме великия Иса, едва ли ще си създадем вярна представа за него от тристишието: "Животът/ е капчица роса. /И въпреки това..."
Обръщам и последната страница - и чета: "Лозя/ и вечерен вятър. Шансон!" И фонетичната японска транскрибция на стихотворението не го спасява.
Тук китайският монах ще каже: "Който е тръгнал погрешно - няма как да не сбърка." Или: "Излязъл в пустото поле - управителя да ругае." Използвам конкретни дзен фрази. Нищо, че Иванов едвам прощава на Барт, според който хайку е литературен клон на дзен в "по-абстрактен план". Обаче не прощава на Крум Ацев връзката хайку - дзен...
Обаче и оформлението и изпълнението на тази поетическа сбирка са покъртителни. С блестящата си хартия за лайф-стайл издания, каталози и диплянки. С буквалните си японоподобни илюстрации, гарнирани обилно с листенца под всяко стихотворение. Откъде са тези картинки, така и никъде не става ясно. За какво са тези картинки, на които има селски колиби, щом в стихотворението става дума за колиби - или лотос, ако става дума за лотос... Ако трябва да се илюстрира хайку, толкова много оригинали има! Комбинацията от всички споменати красоти прави изданието бутафорен луксозен предмет с неизвестно предназначение. Не бих хабила думи за подобно творение, ако не попълваше стройната редица на "подаръчни" книжки, тип "мисли за" виното, любовта и прочее - безполезни заместители на стойностното в хаоса на духовната нищета. Книги, които потвърждават усещането, че сме в китайски/японски ресторант, а готвачът е българин.

Силвия Чолева





















* Пълнолуние, японски тристишия, превели от японски Людмила Холодович, Георги Василев, предговор Крум Ацев, "Народна култура".