Книгата като бизнесстраст
Поне докогато слушах, семинарът "Бизнессреда в книгоиздаването и книготърговията" изпълни важните си задачи. Организиран на 23 ноември т.г. от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Свети Климент Охридски" и тактично ръководен от доц. дсн Петранка Филева и доц. д-р Алберт Бенбасат, форумът не само предложи трезви констатации, а и подплати моралните възмущения по повод издателската ситуация у нас с детайлизирани предложения какво по-точно следва да направим, за да осигурим (по-добро) бъдеще на днешната българска книга. Интересът на студентите, плътно обкръжили масата на докладчиците, както и участието на проф. дфн Ани Гергова, най-жизненият авторитет в областта на родната книга, също въодушевяваха...
В семинара се сблъскаха или съгласуваха изложенията на доц. Петранка Филева ("Проблеми на българското книгоиздаване в процеса на преход към пазарни правила"), доц. д-р Алберт Бенбасат ("Университетската книга и българският книжен пазар", недвусмислено описание как УИ "Св. Климент Охридски" самичко е предало маркетинговите стандарти, наложени в България именно от него, за да се окаже не някогашното авторитетно издателство, а печатница с раздута администрация), д-р Владимир Трендафилов ("Мястото на високата литература в днешния пазарен контекст" - не висок, ами направо добър текст, който "Култура" ще публикува в следващ брой), докторантката Зорница Петрова ("Детската книга като част от общия книжен пазар"), докторантът Гриша Атанасов ("Политика за подкрепа на френската книга", но далеч не само това), доц. д-р Петър Парижков ("Книжарство и/или книготърговия: само семантична ли е разликата?"- анахронизъм с апломб)...
Купища въпроси последваха простодушното изказване на Димитър Бърдарски, който представи политиката (ама действително има ли такава?) на Националния център за книгата. Институцията, в която господинът работи, явно трябва да се потруди и за прозрачността на делата си...
Извънредно ефектно беше изказването на Раймонд Вагенщайн от Асоциацията на българските книгоиздатели, който анонсира драматичните резултати от национално представително проучване върху българското книгоиздаване, осъществено от "АССА-М". Проф. Гергова обра въпросния драматизъм, изтъквайки незначителните разлики с проучване от... 1972 г. "Култура" ще дочака 9 декември, когато АБК ще обяви пълните резултати от изследването, за да даде думата на най-уместните коментатори.
За жалост, ред участници не си послужиха с писмени изложения и това доведе до бъбрива центробежност в дискусиите, но - уверен съм -замислената чрез семинара книга ще отговори на много поставени и непоставени въпроси. Там, прочее, всички ще можем да се запознаем и с тезите на д-р Румяна Абаджимаринова ("Еволюция и революция в маркетинга на книгоиздателския бизнес"), д-р Ангел Манчев ("Маркетинг на учебници за средното образование в България"), докторантката Наталия Стойнова ("Маркетинг на масовата книга"), гл.ас. инж. Иво Пиперков ("Мултимедийната енциклопедия"), докторантът Васил Загоров ("Авторската инициатива между желанието и реалността"), докторантката Борислава Георгиева ("Форматиране на книжарница"), н.с. Антоанета Тотоманова ("Системата CIP и необходимостта от въвеждането й в България"), н.с. Татяна Дерменджиева ("Системата ISBN в България. 1991 - октомври 2004 (статистическо наблюдение)"), н.с. Илона Калоянова ("Българските периодични издания в системата ISSN")...
На финала ще акцентирам върху изказването на докторанта Владимир Молев, в което младият изследовател разсъждаваше върху институционалната подкрепа за издаване и разпространение на преводни заглавия у нас - защото огромна част от тези качествени заглавия са "промотирани" най-вече през нашия вестник.
Молев смята, че на желанието на благотворителните организации да подпомогнат прехода и утвърждаването на демократичните ценности и гражданското общество у нас българският издател по принцип гледа или с недоверие, или с известна надменност, но в общия случай той няма проблем с усвояването на средства. Чуждата институционална подкрепа обаче променя и "изкривява" бизнессредата; като че ли на моменти тя само допринася за затлачването на литературната среда, тъй като спонсорираната книга просто фигурира в отчетите, без да изпълнява каквато и да е комуникационна функция. Молев твърди, на базата на наличната информация през последните 7 години институционалната подкрепа за издаване на преводни заглавия у нас се равнява на 350 заглавия и малко над един милион долара, почти по равно разпределени между научна и художествена литература.
Като плюсове зад тези числа докладчикът отчита: появата на 350, и то все "качествени" издания; вливането на немалък свеж финансов ресурс; дадената възможност на редица малки издателства да се укрепят и развиват; повишаването на стандартите за превод и редакция; снижаването на цените и/или увеличаването на тиражите; повишеното заплащане на преводача; изграждането на имидж; що се отнася до хуманитаристиката, запълването на цяла пропаст; повишаването на финансовата дисциплина посредством контрола на бюджетните разходи...
Лошите новини, според Владимир Молев, са:
1. На пазара се подвизават фирми (той отказа да ги назове "издателства"), чиято единствена цел е да "приберат" гранта, да се отчетат на институцията-донор и с това да приключат. Често пъти инициатори за издаването на някое чуждо заглавие са самите преводачи, които за целта преотстъпват част от хонорара си на издателя - и така деформират взаимоотношенията във веригата, обезсилвайки ролята на издателя-предприемач...
2. Книгата не достига до читателя. По-малко от 50% от спонсорираните по проект "Преводи" на "Отворено общество" от 1997 насам издания са били цитирани в български книги и периодика, а само 1% са претърпели преиздание. Въпросът, според Молев, е дали изобщо има читател, до който дадената книга да достигне. Тези книги очевидно не задоволяват читателски апетити, камо ли глад...
3. Институционалната подкрепа изкривява бизнессредата, създавайки парникови издателства. В изследване на фондация "Следваща страница" 95% от издателите заявяват, че ако проект "Преводи" бъде прекратен, то те ще спуснат кепенците или ще потърсят нови донори... В същото време обаче 20-те най-големи издатели в областта на хуманитаристиката получават субсидии само за 1/4 от издаваните от тях заглавия. Сиреч или грантовете за тази 1/4 са достатъчни да поддържат ефективно работата на издателството, или чрез тези средства директно се субсидират всички публикувани от него заглавия...
Дори като стока книгата продължава да предизвиква страст. Ала бива ли само с любов срещу сивата издателска икономика?..

Марин Бодаков