Даровете на една велика певица

И този път концертът на Анна Томова-Синтова се превърна в събитие за публиката; и този път залата на Софийската опера дишаше в други измерения и усещаше невероятната енергия, която идваше от сцената. Енергия, която свързваше сякаш определения момент от преживяването с отрязък от вечността. С други думи - още докато изживяваш подарените ти минути с тази велика дама на гласа, на вокалното, знаеш, че тъкмо те ще катализират в съзнанието ти дълго, години наред, отново и отново звука на спомена, ще се материализират, ще се задържат в словото, което ще възпроизвежда неизтощимо преживяното - ще връща времето още назад или ще го движи напред - все с единственото намерение да пресъздаде нещо от естеството на певицата.
И с надеждата, че по този начин ще се доближи, ще се задвижи в орбитата на Анна Томова-Синтова.
Докато слушах подбраните от нея арии от Верди, си припомних, че точно преди две години тя бе отново на тази сцена, в костюма на Елизабет Валоа; операта тръгваше с "Дон Карлос" на турне в Япония. В състава на трупата бе и баритонът Нико Исаков като Родриго. Може би още тогава се е зародил замисълът за съвместен концерт с арии и дуети из оперите на Верди - "Аида", "Дон Карлос", "Отело", "Бал с маски", "Симоне Боканегра", "Силата на съдбата", "Трубадур" и на бис "Травиата" и "Адриана Лекуврьор" (единственото изключение във Вердиевото пространство).
Откъси, които и българската публика на певицата е проследила в нейно изпълнение. Но при музикант от такъв мащаб повторната среща с интерпретаторското е винаги рисковано за познавачите. Защото Анна им поставя все нови и нови задачи, води ги към все по-далечни и по-неуловими територии - това е едно пътуване, изпълнено с красиви неочакваности; с изненадващи прочити, с открития - и по отношение на нейното можене, и по отношение на текста, който тя ни предлага за пореден път.
"По-мъдрият" период на Томова-Синтова (както тя го определи) продължава да държи гласа й фокусиран, трениран, работещ, техничен и могъщо можещ. Много уважавам Исаков от предишни негови явления на сцена и на концерти, но тъкмо тук сравнението не бе в негова полза - емисията му сякаш нямаше цел, посока, звукът се разливаше, преди да е стигнал своя адресат. Едно усещане за използване на готово изграденото, без да се добавя нещо ново. Категоричната опозиция на тази гласова хигиена Анна демонстрира с лекотата на виртуоз; фрази, пианисими, различни видове атаки на тона, щрихи, артикулация - всичко в името на музиката. Беше действително страхотно да се гледа и слуша как енергията на тази дама обгръща партньорите си на сцената - оркестърът постепенно "тръгна" в нейната посока, много добре воден от Георги Нотев, но и допълнително сякаш инжектиран от харизматичното емоционално излъчване на тази голяма дама на вокалната музика. И днес тя не се отказва от своята поривност (как само започна биса си преди оркестърът да обърне нотите в дуета с Жермон), от своето дългогодишно верую, че всяко едно изпълнение трябва да се превърне в единствен, незабравим миг с дух и атмосфера, които да се помнят винаги. И ни ги дарява щедро!

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо