Ирландец по-български
Наградата "Станиславски", която е така уважавана и ценена от театралите, реши да отбележи своята десетгодишнина някак особено ярко. Най-запомнящият се начин е да се организира фестивал с добри спектакли.
Фестивалът "Сезон "Станиславски" ще се проточи месец и половина, а първите гастрольори, посетили Москва, станаха българите: в театър "Луна" беше показан техният спектакъл "Пухеният".
Програмата залага на онези, които през миналите години вече са получавали наградата "Станиславски" и поради това виждаме предимно московски имена - последните спектакли на Кама Гинкас, Пьотр Фоменко, Сергей Женовач. Но най-апетитното - както си му е редът, е за накрая: на 6 и 7 декември Москва ще види "Песен на песните" на Еймунтас Некрошюс, след което фестивалът ще бъде закрит. Освен московските спектакли си струва да посочим петербургския "Дон Жуан" в постановка на Александър Морфов и новосибирския спектакъл по Мариво на режисьора Дмитрий Черняков.
Тези имена за столичната публика, както виждате, са отдавна известни. Което не може да се каже за спектакъла, с който се откри "Сезонът "Станиславски". Съвсем неизвестният ни българин Явор Гърдев е поставил във Варненския театър "Стоян Бъчваров" пиесата на абсолютно неизвестния на руския зрител ирландец Мартин МакДона. Струва си да благодарим на българския режисьор за проведеното мероприятие по ликвидиране на неграмотността: в Обединеното Кралство драматургът МакДона сега е един от най-модните, а неговата пиеса "Pillowman" получава през февруари 2004 г. наградата "Лоуренс Оливие" за най-добра съвременна пиеса.
За постмодернизма мотивът за особеното взаимодействие между изкуството и реалността е един от любимите; и МакДона, колкото и да е опитен, не е негов първооткривател. Той и не мисли да надниква в дълбините на аз-а, а просто с увлечение си играе с литературните жанрове. Само битка с прашни възглавници, нищо повече.
Режисьорът Явор Гърдев е постъпил с пиесата на МакДона точно както тя заслужава: той заключва всичките палачи и жертви, описани от драматурга, в стерилен остъклен свят и разполага зрителите по периметъра на прозрачния куб. Понякога на зрителите им се струва, че присъстват в звукозаписно студио, а умните и талантливи актьори зад стъклата записват някакъв любипитен радиоспектакъл. Може би трябваше да се окачи и табелка: "Тихо, тече експеримент".

Газета, 27 октомври 2004
(Със съкращения)

Глеб Ситковский