Дейвид Линч може да си почине
В Москва със спектакъла на българския режисьор Явор Гърдев "Пухеният" се откри фестивалът "Сезон "Станиславски". Той е посветен на 10-ата годишнина на наградата "Станиславски" и ще бъде закрит на 7 декември с церемония по връчването й. В програмата на фестивала са включени спектакли на носителите на наградата - Кама Гинкас, Пьотър Фоменко, Дмитрий Черняков, Еймунтас Некрошюс, и на онези, които биха били претенденти за наградата в обозримо бъдеще. Явор Гърдев, според организаторите на фестивала, е между тях.
Странната пиеса на МакДона, в която черният хумор буквално блика, а сюжетът като коритото на своенравна река постоянно кривва в неочаквани посоки, е като литературно ехо от разни автори.
Ето, повявя се нещо от Едгар По. Ето, прошумуля изведнъж Владимир Набоков. Замириса на Кафка. Дочува се нещо от Херман Хесе. Доста сериозно се усеща и Славомир Мрожек.
Този постмодерен живот в измислените светове става на практика истинският сюжет на пиесата. Не политическите репресии и насилието в семейството, а доколко втората реалност може да влияе на първата... и как първата се пречупва във втората - това е истинската тема на "Пухеният". Тя е стара и корените й можем да търсим в романтизва (в края на краищата Е. Т. А. Хофман е бил увлечен от взаимодействието между измислицата и действителността не по малко от екстравагантния ирландец), но опусите на новата звезда на британската драматургия фиксират неин важен обрат.
Често ли виждате около себе си маниаци и убийци, земетресения и наводнения, престрелки и изтезания? В същото време вие сте обкръжен от тях ежедневно. Кино-, телевизионният и виртуалният светове станаха за съвременния човек къде по-реални и главно, къде по-актуални от света, в който човекът действително живее. Те именно формират съзнанието ни. Втората, отразената реалност безпощадно е задушила първата. Първата почти не забелязваме, а за втората помним ежеминутно.
Поставяйки "Пухеният" в драматичния театър на град Варна, Явор Гърдев много вярно е доловил, че пиесата на МакДона е на стара тема в нови прадлагани обстоятелства, че е поредният кръг от спиралата на постмодернизма, при който полето за игра на стъклени перли вече не е само пространството на културата, но и цялата аудиовизуална среда, заобикаляща съвременния човек. Не зная дали МакДона е чел всичките автори, които изброих по-горе (той не е завършил училище), но и да ги е чел, те влизат в пиесата му не непосредствено, а пречупени от съвременното кино и телевизия - през Дейвид Линч (погледнете само заглавието "Пухеният"), през Стивън Кинг, през всякакви реалити и токшоута. И действието на спектакъла на Гърдев - то става в голям куб с прозрачни стени, в който персонажите живеят като големи риби в малък аквариум - разбира се, прозрачно (във всички смисли на думата), намеква за тази генеалогия. Гърдев не интерпретира пиесата, той само намира правилното за нея съпоставително пространство. И това (особено при добрата игра на българските артисти) е достатъчно, за да превърне изящната му постановка от пореден елемент на втората реалност в нещо, което се нарича с простата, но все по-рядко употребявана дума - "изкуство".

Известия, 27 октомври 2004
(С незначителни съкращения)


Марина Давидова

От руски Никола Вандов