ВТК: Другата (държавна? обществена?) телевизия

ВТК или Военен телевизионен канал. Вече една година, откакто го има в телевизионното ефирно пространство и вече няколко месеца (от началото на септември), откакто радикално претрансформира програмата си. Значи търси, налучква, опитва се да открие собствения си образ сред нароилото се телевизионно множество. Разбира се, названието задължава: ясно е, че голяма част от предаванията ще бъдат посветени на българската армия и на реформата в нея: предават ни се личностни еталони на успешно вграждане в цивилния живот ("Адаптация"), разглеждат се "миротворческите задачи" на българските бойци в епохата на "борба срещу тероризма" ("Мисия"), обглеждат се вътрешните и специфични войскови проблеми - въоръжение, дисциплина, бойни занятия ("За сигурността и държавата"). Иначе казано, ВТК се изявява не като просто едната сред многото други телевизии, а като телевизия с мисия (в това си амплоа тя до голяма степен прилича на друга една телевизия с мисия - ЕСЕТ, разликата е само, че военният канал е на издръжка на бюджета и затова е много по-малко рисков, докато образователният е частно предприятие) - мисията да е в помощ на една солидна по състав социална прослойка, привилегирована в годините на социализма, а днес сякаш отхвърлена/избутана/зарязана в покрайнините, в периферията на социалното развитие. В този смисъл тя е не обикновена телевизия, макар че като всички други си има и сутрешен блок, и новинарски емисии, и забавни предавания, и филми (прочее, някои от излъчваните по нея филми никак не са за пренебрегване, има например рубрика "Ретро кино", където понякога могат да се видят добри образци на филмовото изкуство); нейни приоритети не са нито информацията, нито забавлението, неин приоритет е приобщаването - специален канал за специална категория хора.
Затова тя и прилича на другите телевизии, тук посланието е: "Вие можете да бъдете като другите, вие сте като другите, само трябва да положите мъничко, ей-толкова усилие и - готово!"; и не прилича на другите телевизии. И тук посланието е: "Да, знаем, че вие сте по-различни и заради промените не се чувствате особено комфортно, но ние сме тук, грижим се за вас, обръщаме ви внимание, за да осъзнаете, че не сте докрай изоставени, че въобще не сте забравени!" Военният телевизионен канал е телевизия с грижа, поради което в програмата му не стоят особено добре предавания, където разни младоци се правят на интересни, например "Контра-страсти". По генезис и по презумпция тя е сериозна телевизия, сериозността е нейно задължение и ето защо всичко, излизащо твърде рязко от тази предзададеност, се усеща като прекомерно, като неестествено, като фалшиво. Дори "Без дубъл" - иначе похвалното за наличието си предаване за българско документално кино, стои по-добре, по-органично в програмната схема, макар че неговият водещ е същински ужас в тази своя роля - скучен, муден, тепкащ, плосък, мънкащ, банален; но той е сериозен, почти официален и това в рамките на цялото не го изхвърля навън, не го прави излишен и несъответен. ВТК, следователно, не е каква да е телевизия, тя има задачи и тъкмо в отговорността й към тези задачи тя се различава от всички останали телевизии.
Което веднага й дава шанса тя да стане онази телевизия, която нейната по-голяма посестрима БНТ все още не успява да стане - да бъде обществена телевизия. За това може да помогне най-напред обстоятелството, че тя вероятно - за разлика от всички други ефирни и кабелни оператори, няма длъжността да се състезава и да воюва за рейтинги. Защото тръгне ли да тича за високи проценти, значи излиза от полето на сериозността. Това поле обаче я бута в друго опасно блато - да не бъде обществена, а да бъде държавна, сиреч да прокарва идеологическите лозунги и самохвалства на властта. И си личи определено, че тези две тенденции - на обществен характер и на държавен характер, са на кантар във ВТК. От едната страна имаме предавания като "Сюжети", "Без дубъл", "Де юре", "Адаптация", от другата - "Алиансът", "Снайпер", "За сигурността и държавата", казионните новини. Първите дърпат военния канал към наистина ежедневните и сериозни проблеми на неговата предполагаема визиотория, вторите прокарват гледните точки и интерпретациите на властта; и то не само по въпросите на армията, но и по всички останали въпроси. Като прибавим, че работещите във ВТК са май поредната тв журналистическа колегия, фасцинирана и замаяна от блясъка на институциите и техните персонификации, установяваме, че развитието (по-скоро стагнацията) на военния канал като втори държавен канал никак не е опасност, която той е съумял да избегне. Кантарът още се клатушка, а накъде ще се наклини - предстои да видим. Прочее, това много скоро може да се случи - предстоят избори и от поведението на ВТК в тази изострена ситуация ще си проличи за какво той се появи на бял свят - дали за услуга на гражданите или в услуга на държавата.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин