Скопие - между сега и някогаш

Искам да разкажа - много накратко - за една среща на "балкански интелектуалци" с публика от Университета на Скопие. Темата е "Литературна фикция и идентичност". Интелектуалците сме Дубравка Угрешич, босненският писател Ненад Величкович и аз. Всъщност искам да разкажа за Скопие - такова, каквото го видях.
Когато влизаш в града, погледът ти неизбежно попада върху едно рекламно табло, на което пише: Европа - сега или никогаш! Цветовете са тържествено-драматични: червено и бяло. Изглежда, че бялото е за Европа и светлата перспектива; червеното - за съдбата на Македония. Въпреки зимния ден Скопие изглежда ранобудно и оживено; преустройството е разхубавило централната търговска улица, на която все още стоят носталгични табелки с надпис "Маршал Тито". В края на улицата се намира Музеят на Скопие. Вътре не влязох, но отвън попаднах на един невероятен исторически натюрморт. Запазени са части от стари сгради, застинали в мига на тяхното разрушение по време на голямото земетресение от 1963. Огромен надпис върху стена надвесва топлите думи на Тито с обещание за дружба и помощ. Отпред - две изсъхнали, черни дървета с болезнено сгърчени клони. Перверзната красота на спрялото време!
Иначе в Скопие времето не изглежда спряло. Партии, фракции, конфликти, скандали... И все пак общественият живот, ако бихме могли за миг да го спрем, ще изглежда като странна фотография, като гротесков натюрморт от един музей на балканското време. Походът към Европа е съпроводен от широка вълна на националистическа митомания. Модерната идентичност се потвърждава в исторически разкази с приказно-легендарен характер. Къде си, Жан-Франсоа Лиотар, за да видиш, че "големият наратив" за миналото може да бъде част от постмодерна Европа? "5000 години македонска история"; "Македония - библейска земя" са типични знаци на този вид себеразказване. Македония е удивителен пример за това как една съвременна национална идентичност може да се гради чрез обсесивни прояви на колективния митологичен дискурс. Ще използвам няколко примера от доклада на Ирена Стефоска, изследовател от Института за национална история към Университета на Скопие. В една стандартна история на Македония, излязла само преди три години, можем да срещнем следните "факти": в прословутата битка при Беласица, където е ослепена войската на Самуил, са участвали 360 000 души (това при положение, че цялото население на Балканите тогава е наброявало 2 млн. души; българските истории говорят за 15 000); активно участие в нея са взели македонските богомили... И т.н. Трудна изглежда задачата на онези млади изследователи, които трябва да пишат, да публикуват, да градят кариера в атмосферата на подобен "исторически" разговор. Дълбоко съм впечатлена от смелостта на тези академични жени, които видях (а македонката е жена с характер, както знаем и от българската литература); те пишат с различно мнение и вървят към Европа в друга посока: Мая Бояджиевска, Ирена Стефоска, Славица Сърбиновска... А също така от "Маргина. Списание за различности и интеграции", което представя модерната западна и балканска хуманитаристика и е списвано колкото с ентусиазъм, толкова и с добър научен вкус.
И накрая нека да кажа нещо и за самата среща. Дубравка Угрешич е много известна, наложи се да разписва десетки книги. Тя говори за това как изчезва светът на поляризацията, черно-белият свят на старите снимки; културата днес преживява семантично задръстване (semantic traffic jam). Странна е съдбата на съвременния писател, който трябва да пише за няколко публики едновременно, да се върти около осите на различни читателски интереси.
Ненад Величкович започна с една типична хърватска реклама на сладолед, която предлага: "Да ближем хърватското!", а после, с много истории за глисти, гинеколози, християни и мюсюлмани успя да трогне македонската публика с етническите проблеми на Босна.
Славица Сърбиновска, културолог и теоретик на литературата от Университета на Скопие, сравни културната идентичност с перука, която поставя изискванията на нормата върху тялото на индивида. А пък дискусията, цялата атмосфера в частния културен център Точка показаха, че Скопие днес не е само гротесков исторически натюрморт - в него има живот, който наистина води към бялото на Европа.
И вече съвсем накрая бих искала да завърша с едно остроумно наблюдение на македонката Мариана, която работи в издателство Сигмапрес. Неотдавна тя прочела книга с афоризми из творчеството на Ботев. Особено впечатление й направила гатанката, която изглежда горе-долу така: Кое е това нещо, което дава с дясната, а взема с лявата ръка? Отговорът на Ботев е: Добродетелна дружина. Отговорът днес трябва да бъде: неправителствена организация (или NGO).

Милена Кирова







Думи
с/у думи