По повод гурбета из ниската земя
На 29 ноември в "Червената къща" се състоя прожекция на документалния филм "Безплатен билет за връщане" (2004, 40 мин.). Авторите (Антоний Дончев, Десислава Гаврилова и Ирина Недева) целят насочване на вниманието на родната общественост към трудностите на българските имигранти в Амстердам и въобще в Холандия (официално 16 000). А те, проблемите, не са малко и не съществуват от днес, разбира се. Преди няколко години сръбската рок-банда "Рибля чорба" издаде парче-хит, наречено "Амстердам", в което се пееше: "Някой ми открадна колелото. К'во пък, сега в кафето пуша си трева, а в стаята ползвам друга дрога. Само от едно страх имам тук - да не ме вземат за чужденец на пук"... Убийствата на опозиционния политически лидер Пим Фортаун и режисьора Тео Ван Гог (кръстен на дядо му) неслучайно и напълно справедливо навсякъде бяха охарактеризирани като "показни".
Приписваните на съвременната ни народопсихология приоритетни бизнес-сфери имат почва и по други територии - Румъния, Албания, Русия, дори Германия, Великобритания, Испания. Но не - из цяла Западна Европа в ниската земя родното изтичане на жива маса е с най-висок процент. Легални или не, наши хора преживяват там - в оранжерии, университети (като "студенти", естествено), на улицата (физически или чрез изкуство). Даже наскоро е построена православна църква, спонсорирана с парите на фирми от ранга на "Money Gram". На националния ни празник всички българи се събират на островче - скара-бира, оркестър, изпълняващ подходящи на настроението парчета, зяпачи и т.н. Действително у нас никой не пет, а стотинка не харизва по отношение на "българо-холандските" факти. Но, както е добре известно, родните парламентаристи битуват в много мисловни пространства (сиреч не един хал им е на главата). Така че нека все пак проявим нужната верноподаническа уважителност и поне веднъж в последните петнайсетина години да насочим показалеца си малко по-западно от изконните територии. Тъй де - да се разграничим от онези мижави 5000 (по неофициални данни) сърби, търсещи прехрана пак там, в Амстердам, пригласяйки тъжно-иронически: "Станах амстердамец, вече май не съм иностранец?!"

Олег Константинов