Наследството на художника
В началото на ноември Националната художествена галерия подреди изложба на Цанко Панов и така напомни за ранната ни раздяла с художника (1950-2003). Ретроспекцията обхвана неговото творчество от 1970-те до 2002, което наброява неколкостотин платна и графични композиции. Цанко Панов е от авторите, чиито произведения никога не са били преекспонирани, въпреки че в творческата му биография са вписани десетки самостоятелни и общи изложби, а картините му са притежание на различни колекции в България и по света. Неговата живопис и графика не се налагат с експресивен драматизъм, а обикновено присъствието им в експозициите е спокойно в лиричната си образност.
Настоящата изложба в НХГ показа истинския обем на създаденото от Цанко Панов и ни даде възможност да проследим развитието му във времето. Произведенията от 70-те и 80-те носят всички белези на характерните за тези години търсения в българското изкуство. Вниманието е съсредоточено върху синтетичната форма в човешката фигура и нейните проекции в пространството. Най-често изобразените са лишени от персонализация и вглъбени в себе си. По-късно Цанко Панов търси картината в посока на абстрактната композиция. Художникът залага много на колоритното въздействие, което внушава настроението в произведенията. През годините се редуват кафяви, бели, червени, сини, бежови нюанси, които понякога изненадват с ярките си съчетания. Графичните композиции на Цанко Панов са почти изцяло абстрактни и са посветени на музиката. В тях са колажирани партитури на Дебюси, Стравински, Вивалди..., които заедно с фино нюансираните багри създават усещане за звуците, заложени в музикалните произведения. Някак неестествено изглежда да говорим за Цанко Панов в минало време и да се лишим така рано от поетичните срещи с неговото изкуство.
Изложбата в НХГ беше жест към художника, който ни позволи да преоткрием богатия му картинен свят и отново да усетим тихото му присъствие.

С. П.