Демокрацията през ХХI век

От 17 до 19 ноември т.г. в Барселона Съветът на Европа проведе конференция на тема "Бъдещето на демокрацията в Европа". Темата на конференцията съвпада с основните цели на организацията - да подпомага своите 46 страни-членки в укрепването на човешките права, парламентарната демокрация и върховенството на закона, както и да утвърждава европейската идентичност, основаваща се върху споделени ценности и културно многообразие.
Госпожа Мод де Бор-Букикио, заместник-генерален секретар на Съвета на Европа, отбеляза пред конференцията:
"Парадоксално е, но твърдата подкрепа за демокрацията сред европейците се изразява в чувство за неудовлетворение, несъгласие и цинизъм спрямо политиката и нейните главни актьори: правителства, политически партии и управляващия истаблишмънт... Редица наблюдатели са загрижени, че такива тенденции може да застрашат легитимността на демократичното управление".
Представени бяха два основни документа, разработени в рамките на двугодишен проект на Съвета на Европа: "Развитие на демокрацията в Европа" и "Бъдещето на демокрацията в Европа - тенденции, анализи и реформи" (наричан и "Зелената книга").
Като най-сериозен проблем в първия доклад се сочи увеличаващият се демократичен дефицит - както в отдавна утвърдените демокрации, така и в новите демокрации. Участието във формалните политически институции продължава да спада, докато вниманието на политически активните граждани се насочва все повече към проблеми, които са извън политическия контрол на националните държави, а дейностите им вече не се вписват в традиционните институции на колективната политика.
Вторият проблем - за политическото недоверие, води до задълбочаване на отчуждението между управлението и гражданите.
Третият проблем - нарушаването на принципа на равенството, произтича от горния и означава, че различни групи от обществото системно са изключени от политическия живот.
Четвъртият проблем за демокрацията в Европа е липсата на ефективна гражданска инфраструктура и на активно участие на НПО в политическия и демократически живот в много от страните.
Основните предизвикателства към демокрацията се проявяват извън институционалните й структури и процедури. Глобализацията ограничава политиката на всяка национална държава да реагира на променящите се икономически и демографски условия. Проблематична е и консолидацията на различните паневропейски организации - от една страна се извършват процеси на обединение около общи европейски ценности, правила и институции, а от друга страна е налице стремеж към запазване и развиване на национални, регионални и местни особености и идентичности.
Във втория доклад ("Бъдещето на демокрацията в Европа - тенденции, анализи и реформи") се съдържат следните задачи пред бъдещото развитие на демократичните процеси на континента:
- да се идентифицират предизвикателствата и възможностите пред съвременната европейска демокрация във връзка с бързите и безвъзвратни промени в национален, регионален и глобален контекст;
- да се определят процесите и актьорите както във формалните институции, така и в неформалните практики, които са засегнати от тези външни предизвикателства;
- да се препоръчат възможни реформи, които биха повишили качеството на демократическите институции в Европа.
Документът препоръчва редица реформи, сред които:
- Създаване на "Павилиони на демокрацията" - замислени са като публични будки за електронно управление, които ще бъдат разположени във всеки градски квартал, градче или село. Ще се използват за рутинни услуги, като плащане на данъци и такси, и ще осигуряват безплатна интернет връзка с всички такива служби.
- "Информирано гласуване" - кандидатите ще попълват много подробен въпросник по Интернет, който ще позволи на гласоподавателите да се ориентират по-добре.
- "Лотарии за избирателите" - всеки избирател ще получи "избирателен" лотариен билет. Тези избиратели, които спечелят от лотарията, ще получат част от обществения бюджет, който ще могат да разпределят за финансиране на държавна програма или организация с нестопанска цел.
- Въвеждане на "жълт картон" за законодателите - ясно предупреждение, което представителните власти на местно, общинско и регионално ниво могат да покажат, когато те решат, че техните законни права или неформални привилегии са застрашени от проектозакони и решения на по-високо ниво.
- "Ваучери за финансиране на политическите партии", които ще позволят на гласоподавателите да участват в разпределението на определени суми за избрани от тях партии.
- Участие на гражданите в определянето на бюджетите - част от общата сума за финансиране ще може предварително да се задели за разпределение от събрание на гражданите.
- Въвеждане на универсално гражданство чрез предоставяне в определени случаи на право за гласуване от името на децата. Подобна реформа би направила местната, регионалната и националната демокрация по-добре ориентирана към бъдещето.
- Въвеждане на алтернативни форми на изразяване на мнението на гласоподавателите, освен досегашните "за" или "против", от типа "никой от листата" или зачеркване на кандидати.
- Споделени мандати чрез заемането на една длъжност от двама души. Това би дало възможност за по-добра представителност, в частност за постепенното интегриране на младите в политиката.
- Специализирани изборни съвети - специализирани избори за определени социални групи - младежи, възрастни, безработни, етнически и религиозни малцинства, инвалиди, чужденци. Тези съвети биха представявали специфичните интереси в обществото.
- Граждански наставници - такава програма би била ефективна за запознаване на имигрантите с културата на обществото-домакин, както и за популяризирането на други култури.
- Съвети на натурализираните (но без гражданство) - чрез тях ще се предлагат избори и представителство измежду натурализираните граждани, като се използва опита на ЕС.
- Избирателни права за натурализираните - такава практика има вече в някои страни и би трябвало да се окуражава и развива.
- Гражданска повинност чрез развиване на опита на някои държави с алтернативната военна служба.
- Образование за политическо участие - най-добрият начин е не по наръчниците, а "образование чрез практиката".
- "Стражи за стражите" - контролът над контролиращите ще повиши ефикасността на тази функция.
- Специални надзорници над надзорниците в медиите.
- Свобода на информацията - чрез гарантиране на еднакъв достъп на всички граждани до източници на информация, както и чрез задължението всички управляващи да разкриват повече информация.
- Развиване на пряката демокрация чрез референдуми и инициативи и нейното включване в мрежата на представителната демокрация на всички нива на управление, включително и наднационално европейско ниво.
- Гласуване по пощата и електронно гласуване.

К





Съветът на Европа препоръчва фундаментални реформи на политическия процес