Името на Еко

Дойде Еко в София и всички станаха еколози. Двудневната научна конференция, организирана от "Дом на науките за човека и обществото", София, и "Висшето училище за социални науки", Париж, събра безпрецедентен брой посетители. Те пълнеха залата до последния стол, пазеха равновесие скупчени на пътеката и се тълпяха във фоайето, което е доста необичайно за теми, обявени като "Към опространстяването и препредаването на другото в културата".
А имаше и други чудеса. Академичните кадри, навикнали да дебатират в зали, където плюшената покривка с ресни е единственият разкош, сега се ширеха в конферентната зала на Шератон. Студентите масово присъстваха. Журналистите отразяваха. Яките портиери приемаха философски това стълпотворение. Очевидно семиотиката никога не е имала толкова фенове.
След докладите по правило следваха въпроси, които приличаха на импровизирани научни съобщения, завършващи с въпросителен знак. И, общо взето, независимо от личността на "докладчика", те бяха отправяни към Еко.
Той запази чувството си за хумор до последно. Накрая в реч, в която се очакваше да обобщи впечатленията си от конференцията, той обобщи собствените си лекции, изнасяни в Англия, Франция и Америка.
По същото време български преподавател беше открил втори фронт във фоайето и говореше разпалено на група студенти, които попиваха думите му с изострени лица.
Проф. Знеполски, един от малцината, които разбираха за какво става въпрос, и по чиято лична покана Еко бе дошъл в София, накрая приключи събитието със следните думи: "В началото, като видях колко хора са се събрали, конференцията ми се видя като природно бедствие. После вълната на фетишизма се отля и останаха само тези, които искаха да участват."
Но как да се отлее напълно, когато Шератон е знак за разкош, а Еко - знак за най-висока европейска класа? Така го разчитат дори тези, които не са чели "Името на розата".

Кристин Димитрова





Някогашната роза остана само в името; ние запазваме само името.
Умберто Еко
, последното изречение от Името на розата