Клонингите на Абрашев
Тъкмо населението се беше затюхкало заради едно доста проточило се "отсъствие", и то взе, че се прекрати. Въпреки негласния мораториум върху публичните му изяви, от парламента няма как да го скриеш. Затова миналия петък Абрашев трябваше да яви персоната си в Народното събрание и да се опита да отговаря на депутатски въпроси.
Оттук нататък, каквото и да се каже за словесните му импровизации, все ще е вярно. Те бяха точно такива, каквито се очакваше да бъдат - необозримо глупави, нелепи и несъстоятелни. Тоест - изненада никаква. Като се започне от откровенията му, че "ще дойде време и за Галерията за чуждестранно изкуство", но първо е ремонтът на Министерството на културата, защото то е "главата, а всичко останало е краката"; мине се (след питане за пернишката крепост "Кракра") през следното прозрение: "Непрекъснато установявам, че в България рекламата не върви. Изглежда това е някакъв наш национален недостатък... Би следвало рекламата да се засили, за което аз ще взема мерки"; и след гордата констатация: "Какво представлявам аз за българската култура, това ще го реши един ден времето!", накрая се стигне до теоретичния му принос за сватбената рокля на Калина Сакскобургготска-Муньос, която имала онези исторически и художествени качества, които я правели достойна за Националния исторически музей.
Струваше си да се чуе, а впоследствие и да се прочете стенограмата с непостижимите абрашеви бисери! Ако не за друго, поне за "разреждане на напрежението".
Но не за "импровизационните му таланти", проявили се в отговорите на допълнителните въпроси, тук ще стане дума. По-важни в случая са текстовете, които му бяха предварително написани и които, предполага се, са дело на министерски експерти, хора, които са наясно с проблемите. На техния терен обаче положението се оказа още по-страшно. Всички подготвени отговори бяха структурирани по следния начин: първо, кратка и "достъпна" историческа справка за съответния обект, взета от учебник за пети клас; второ, многословна констатация за неговото изключително значение за българската култура; трето, изтъкване на огромната работа, която министерството и лично Абрашев са свършили и ще продължават да вършат; четвърто, "благодаря за вниманието!". Дали обектът е "Етъра", Галерията за чуждестранно изкуство, "Кракра" или "Сборяново"; дали питането е за кадрова политика или за нарушения на закон; за необходими средства за реставрация и охрана или за разрушено 200-годишно мостче - няма никакво значение. Текстовете, поразителни със своята примитивност и баналност, игнорират изцяло конкретния въпрос и по пътечката, по пътечката, та... до "Благодаря за вниманието!". Ако поне на един от въпросите (а те бяха девет) се беше чул отговор по същество, можеше да се допусне, че в това министерство са се навъдили едни хитри хора, които чрез реторически хватки се опитват да спасяват без друго удавения си министър. Но не, не би. От прозвучалите мътни изречения се разбра само едно: на Абрашевите писачи и през ум не им минава, че интелектуалното равнище на повечето депутати е различно от тяхното. Което означава нещо просто, но печално - във "високите етажи" на това министерство не е оцеляло нищо свястно; по коридорите им важно се разхождат само клонингите на Абрашев - тъпи и бездарни като патрона си. А значи - за следващия министър, който и да е той, няма никакъв шанс. Абрашев ще си отиде, но шайката селски мошеници, скрита зад статута на държавния чиновник, ще остане. И ще продължи да ни облъчва с необятен дебилизъм и шмекерлък.
След горното (политически некоректно) изказване не ми остава друго, освен да направя и политически некоректно предложение: крайно време е това министерство да бъде запалено! Заедно с разните му халваджиевци, бозаджиевци и всичките божидардимитровци. А мраморната урна с пепелта му да бъде изложена в Националния исторически музей. За назидание и урок на поколенията...

Копринка Червенкова