W.A.S.P. в София
На 30 ноември т.г. в зала "Христо Ботев" се състоя концертът на една от най-култовите американски групи от 80-те години - W.A.S.P.

Групата

W.A.S.P. са едни от създателите на т. нар. "New Sound Of US Heavy Metal"или NSOUSHM (Wild Dogs, Icon, Malice...) - течение, възникнало в САЩ като вариант на вече утвърденото от края на 70-те години "New Wave Of British Heavy Metal" или NWOBHM (Saxon, Iron Maiden, Raven, Def Leppard...). Дебютът им излиза през 1984 година и веднага се превръща в успех. Но заедно с това започват и проблемите - възникналата няколко години преди това организация P.M.R.C. с почти класицистични амбиции за назидателност и контрол започва системна атака срещу множество групи, "най-любимата" от които явно е W.A.S.P. Забрана на концерти, печатане на брошури с извадени от контекста пасажи от текстове, с които се демонстрира пагубното влияние на състава върху младежта, предупредителни стикери по плочите - това е само част от въображението на организацията в опита да провали групата (зад тези усилия стои амбицията за политическа кариера, което излиза на показ през 1987 година, когато P.M.R.C. лансират свой кандидат за президентските избори в САЩ - Албърт Гор). Въпреки всичко W.A.S.P. продължават кариерата си и до 1992 година издават общо пет студийни и един концертен албум.
Основната им външна характеристика е провокацията и шокът, шоу-концертите с театрални декори, инсцениране на мъчения и сечене на сурово месо на сцената. Текстовете са изпълнени с агитации към свободен секс, анархия и борба за независимост на личността. С годините съдържанието им става все по-сериозно и социално ориентирано (89, 92), акцентът пада вече не върху личната свобода по принцип, а върху свободата на индивида от манипулациите на властта, медиите и наркотичната зависимост. По тази ос W.A.S.P. не достигат до дълбочината и сериозността на прогресив-музикантите от същото поколение (Queensryche, Crimson Glory), но все пак загатват за едно вътрешно-съдържателно израстване на фронтмена, ритъмкитариста и главния композитор Blackie Lawless.
В чисто музикално отношение групата не блести с особена оригиналност в аранжимента или композицията (но е и далеч от баналното), които в случая са подчинени на вътрешната експресия на отделните песни и са повече изразни средства, отколкото музикантско-инструментална цел сама за себе си (както е, да речем, при арт- и прогресив-групите от края на 60-те и началото на 70-те - Emerson, Lake & Palmer, Yes, Jethro Tull и т.н., за които и самата външна конструкция на инструменталния изказ може да е носител на съдържание). Качественото и това, което ги подчертава като група, е изключително чистата мелодична линия и вечно напрегнатият енергиен заряд; магнетичният дрезгав глас на Blackie, чувствената вокалност на изпълнението, добре аранжираните гласови партии и усещането за вътрешна убеденост в това, което правят, за разлика от печалбарския механизъм на хитово възпроизвеждане по една определена и външно наложена схема, станал вече модерен по това време. В този смисъл, макар и движеща се в едни и същи рамки, схемата на W.A.S.P. е автентична и авторска.

Концертът

Трябва да отбележим адекватния подбор на двете подгряващи групи, sjk и Sheky & The Bloodyboys, от които особено внимание заслужава първата: изключителен професионализъм в композирането, аранжимента и изпълнението на авторските "парчета", инструментално майсторство, чист звук и смислено (с оглед на стиловата ориентираност) сценично поведение. Последното бе недотам сполучливо за втората група, чиито вокалист демонстрираше по-скоро пресилено желание да наподоби Ozzy Osbourne, отколкото намерен собствен стил. В музикално отношение обаче те също бяха на ниво, а пеенето на английски и на двата състава ни най-малко не звучеше изкуствено.
Пред препълнилата залата публика W.A.S.P. изнесоха един много добър от музикална гледна точка концерт, с добре подбрани хитове от годините на своя апогей и с няколко песни от последния си албум. Еуфорията съпътстваше всяка изпята или изсвирена нота, хората знаеха наизуст не само припевите, но и куплетите. На моменти дори гласът на Blackie (много добре запазен за 48-те му години) се губеше в екзалтираното пеене на множеството. За съжаление това сякаш не докосна особено звездите на вечерта, чието поведение беше механично до изсушеност и приличаше повече на видеозапис, отколкото на живо изпълнение. Музикантите така и не успяха да осъществят връзка с публиката, което да превърне концерта в нещо наистина уникално, в нещо, което да не се повтори с точност до гримасите след два дни в Будапеща, Прага или Берлин. А именно такова бе усещането ми - че ако посетя който и да е друг концерт от настоящото им турне, ще наблюдавам досущ същото. За разлика от групи като Whitesnake (97, 03), Dio (98), Dream Theater (02), Judas Priest (04), за Jethro Tull (04) да не говорим, които успяха да създадат атмосфера на лекота и топло отношение с публиката дори на един вид диалог, Blackie и музикантите му останаха някак стерилни на сцената, свършиха си работата (за по-малко от 90 минути!) и след два биса всичко приключи. От друга страна, хората бяха толкова екзалтирани от самото случване да видят W.A.S.P. на живо, от наистина доброто изпълнение на любимите си песни, от акустичния сет на Blackie на един от бисовете, от динамиката и енергията, които групата винаги носят и раздават чрез музиката си, че биха приели всеки малък жест на внимание, който да е извън заучената схема на поведение. Но и без да са получили това, те си тръгнаха доволни от видяно-чутото, щастливи, че се е случило, и усмихнати в дискусиите. А всъщност извън времетраенето на концерта и механичното поведение на W.A.S.P. едва ли бихме могли да отбележим нещо негативно, лошо или неприятно в концерта, доколкото, разбира се, тези два компонента не са от голяма важност.

Емануил А. Видински