Виктор де Сабата -
господарят на звука


Благодарение на приятелски жест в ръцете ми попадна поредица от два компактдиска със симфонични записи на Виктор де Сабата (1892-1967). Записи, направени от 1939 до 1948 година - военни и следвоенни години. Насочвам вниманието към тях най-вече заради повода, който ми дават - да припомня един най-голям диригент от първата половина на миналия век. Още повече, че развитието на диригентската професия у нас в настоящия момент не ми дава основание да мисля, че се познават стилове, почерци, похвати, имена и музика от миналото; че се знае реалната тежест на наследството, а следователно и на отговорността, която се поема с влизането в тази професия.
Най-яркият знак на името Де Сабата е еталонният му и до днес запис на "Тоска" с Мария Калас, запис, направен от легендарния продуцент Уолтър Лег (или Валтер Леге), който всъщност с 3500-те си регистрации за ЕMI създаде основния звуков фонд на фирмата. Италианецът се свързва повече с операта и поради факта, че именно той е заменил Тосканини като артистичен директор на Миланската Скала - впрочем Де Сабата остава свързан със Скалата до 1963 година - по един или друг начин. Но последното му появяване пред публика е през 1957 в памет на Тосканини; след това диригентът се подчинява на изискванията на разклатеното си здраве.
"Господството на звука" - едва ли може да се намери по-добро определение за симфоничния диригент Де Сабата. В това отношение продуцентите на фирмата са ударили в десетката. Моделирането на собствения, личния звуков печат е наистина една от гениалните черти на големите, между които, ако не на "първо произнасяне", то - на второ задължително е и Де Сабата. Въпреки следите на времето записите му с три оркестъра - Лондонската филхармония, Берлинската филхармония и Оркестъра на академията "Санта Чечилия", маркират характера и спецификата на звуковите открития на Де Сабата. Най-общо - това е диригентът, за когото тъмните бои, сенките в колорита на звука са изключително привлекателни; постига ги с всеки един от тези оркестри. Най-бързо, светкавично дори те поразява изпълнението на "Игри" от Дебюси - дотам свързано с преливането на различни багри чрез възможностите на тембъра, че те обзема чувството за мистичност, за някаква магическа реалност, която трудно се определя. Двете симфонии на Бетховен показват съвсем различно отношение на диригента - в "Ероика" той мощно удържа формата и представя типичната й контрастност не толкова или не само по отношение на динамиката, колкото чрез щриха и фразата, чрез времевите съотношения в музиката. Симфонията звучи в контекста на традициите на времето и в същото време мести сякаш премества процеса напред - най-вече със "странните" лирични избухвания. Още по-ярка е експанзията на цвета в звука в Пасторалната симфония, където Де Сабата те принуждава да видиш буквално всяка нота от творбата; вертикалът му е ослепително прозрачен - дотам, че взимаш партитурата, за да провериш дали всъщност акордът е раздаден в толкова инструменти. В това отношение от Де Сабата диригентите има какво да чуят и до днес. Тайнството на този вид гласоводене не се владее от мнозина, дори и сред великите имена. Освен изумителна култура, търпение и много висок прoфесионализъм, Де Сабата явно е осъзнавал спецификата на своите звукови представи и знае как да ги имплантира за няколко репетиции в оркестъра, с който работи. Откъсите от "Тристан и Изолда" на Вагнер пък демонстрират изтънчения вкус на художник, който, от една страна, "държи" мелодичната линия с прилежащо внимание за цялост и посока, а от друга - пръска сякаш своите малки светлини-акценти в нея, воден от желанието още повече да ни я разкрие, да ни я изкаже, да я сподели. Споделя с една сурова, строга нежност, с порив, който се крие зад свити малко вежди и поглед, който не иска да издаде всичко, което го предизвиква. Затова феноменът Де Сабата провокира и досега - и това се чува особено в чисто инструменталните, оркестрови записи - там креативната енергия се полага чиста, без "отвличащия чар" на големия глас; и никой не може да си обясни защо Де Сабата не е сред често споменаваните "магове" на палката в зоната на симфонизма.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Victor De Sabata
Il dominio del suono
CD 1 L. Beethoven: Sinfonia n.6,op.68 "Pastorale"; C. Debussy: Jeux, Nuages, Fetes; CD 2 - L. Beethoven: Sinfonia n.3, op.55 "Eroica"; R.Wagner: Tristan und Isolde (Preludio u. Liebestod) Classic Voice, 2000