Невъзможните убежища на поезията
1. "Невъзможните убежища на поезията" е жанрово определен като "поетесков" роман, т. е. текст, намиращ се някъде в пресечната точка между поезията и гротеската. Битието и съдбата на поезията - като изчезващ, но насъщен език, единствено способен да се докосне до териториите на неизразимото, е основна тема в романа. И това битие е гротеска, реализирана чрез няколко сюжетни линии без никаква пресечна точка помежду си, в които героите отварят абсурдни пространства за своето слово: воайорът, който пише хайку върху тополови листа; проститутката, която използва за бял лист собственото си тяло; каменоделецът, който дълбае стиховете си в гранита; фаропазачът, който разпраща стиховете си по цял свят до напълно непознати хора, и т.н. Самото послание маркира както все по-застрашителната неспособност на езика да обживява духовни територии, така и вярата, че поезията, въпреки все по-механизираното и зомбирано човешко битие, ще намери своите обиталища - дори и това да са обиталищата на абсурдното. Според преданията някога в Тибет просветлените будистки учители скривали своите текстове в планините, без да казват никому къде - и понякога след цели векове, когато се е появявал достоен техен приемник, той по чудодеен начин ги откривал и продължавал тяхната традиция - моите герои действат по сродна логика.
2. Аз съм новак в този жанр и едва ли бих могъл да дам актуална рецепта за печелившата романова стратегия - но ми се струва, че тя зависи и от самото ни разбиране за това какво е печелившо и какво не. Ако става дума за тиражен успех, вероятно стратегията на Христо Калчев е най-перспективната. Моето лично разбиране обаче е друго - никога не мисля какво биха си казали, харесали или отхвърлили евентуалните читатели. Един текст е нещо като медитация - ако те погълне изцяло, ако забравиш, пишейки го, за себе си и всички обрастващи те ежедневни проблеми, за цялата прагматика на самото писане - включително и т.нар. "стратегии" - значи този текст е добър, станал е, осъществил те е. Оттам нататък вече да върви и да си търси място - какво ще си намери и как ще го намерят околните, е вече негова, а не твоя работа. Изцяло загърбвайки това лично разбиране, смятам, че сега се четат повече кратки, но компресирани емоционално и интелектуално текстове, както и такива, които създават определена иронична дистанция спрямо реалността; които я пресътворяват, а не отразяват - като това преобразяване носи ключове от затворени, забравени, а и направо зазидани врати.
3. За мен номинацията беше голяма изненада - тъй като моят текст прави доста радикална крачка встрани от самото жанрово определение, включително и с пределната си и май рекордна краткост. Всъщност до идеята за написването му стигнах покрай прочита на "Черешата на един народ" на Георги Господинов. Казах си: след като той толкова успешно вмества прозаични фрагменти в плътта на поезията, то не е ли възможно обратното - проза за поезията, втъкаване на поетичното в прозаичната плът? Въобще и не мислех да го пращам на конкурса, но ми попадна "Снежни човеци" на Петър Чухов и реших, че след като на един хайку-роман не се гледа като на бяла врана, то и един поетесков такъв би могъл да има някакви шансове. Но може би именно кривването от стереотипите, антиромановият контекст и подтекст са били от значение, когато журито е вземало своето решение.

Едвин Сугарев

Едвин Сугарев (1953, София) завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация на тема "Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)" и получава научната степен "доктор на филологическите науки" (1985). Научен сътрудник в Института за литература (1986-1990). Посланик на Р България в Монголия (1997-1998) и Индия (1998-2002).
Литературовед в Института за литература - БАН (2002-). Главен редактор на "Литературен вестник" (1991-1996; 2003-).
Автор на книгите: "Българският експресионизъм", "Обратното дърво", "Калейдоскоп", "Водни кръгове", "Слизайки", "Рокада", "Скрити сетива", "Банковият банкрут на България", "Кратко", "Хайку от Камен Бряг", "Джаз", "Хошаб", "Житие на съня", "Гоби", "Стихове на откачалката", "Вълча памет", "Чиреп", "Лингва лингам", "Диагнозата Филчев", "Сюр", "Гибелни думи".