Специалните средства
в кашата на понятията


Осъден журналист, възбудено дело срещу журналисти, уличен в прелюбодеяние с малолетни местен политик. Три случая, които издигнаха употребата на специални разузнавателни средства, по-скоро на скрита камера, на вълната на обществения интерес. Българската медийна коалиция дори излезе с възвание репресиращият член от Наказателния кодекс, който криминализира тяхното използване, да бъде премахнат. Напълно основателно искане, защото във всичките три случая се наблюдава едно смесване на понятия и на социални сфери, по принцип недопустимо за всяка добре функционираща в определени правила и норми демокрация.
Къде стрелят обвиненията? Румънският журналист използвал специалните разузнавателни средства, без да има право; британските журналисти също, като едва ли не подтикнали към корупция заснетия от тях Иван Славков; в "Господари на ефира" пък се притеснявали да излъчат материала и да назоват поименно блудстващия политик точно заради чл. 339а от НК. Всичко това е справедливо, разбира се, ако става дума за накърняване личните права и свободи на гражданите, но в нито един от случаите не става дума за това, а за нещо съвсем друго - за факта, че всички уличени са попаднали във фокуса на скрития обектив като обществени фигури, не като конкретни личности. А това кардинално променя нещата.
Всъщност възбудените преследвания (и издадената присъда) говорят за нещо фундаментално важно - законът не прави разлика между лично и обществено, между един човек като частна личност и като публична персона. В първия случай, разбира се, той е неприкосновен и ненакърним, във втория обаче е съвсем редно и правомерно да попада във вниманието на безпристрастното око на камерата. Какво е снимал румънският журналист? Хора, които не са си пили ракията вкъщи с приятели и роднини, а които са били на работа и в качеството си на изпълнители на дадена професия са нарушавали нейните етични норми и уставни разпоредби. Какво снимаха британските журналисти? Не Иван Славков с чаша в ръка на коктейл (макар че и там той подлежи на кадриране), а в хотелска стая в качеството му на член на Международния олимпийски комитет и на председател на Българския олимпийски комитет и на Българския футболен съюз. Та нали неговият човек го представи точно в тези му роли, а не като Иван Славков - мой братовчед, мой кръстник или девер. Да не говорим за заснетия в компрометираща ситуация местен политик, който почти веднага в имейла си побърза да заяви: "Аз съм общински съветник", вероятно за да впечатли наивното момиченце. Така че нека не се заблуждаваме - тълкуван по начина, по който се тълкува от правоохранителните органи, чл. 339а охранява единствено своеволията и неправомерните действия на обществените фигури. Нищо повече, но и то е достатъчно, за да се замислим сериозно.
Проблемът е дали ще продължи това позоваване на личната неприкосновеност от страна на обществените фигури, за да могат те зад пелената на закона необезпокоявани да безчинстват. Възбудените дела показват, че Прокуратурата сякаш няма нищо против това да става. Но тогава каква е нейната роля, кого защитава тя - гражданите от неправомерните дела на властимащите или властимащите от контрола на гражданите, каквото е всяка медиа по презумпция? Ще ми се да вярвам, че объркването е само заради недиференцирането на лично и обществено, не за друго. Но ако е така, крайно време е тази диференциация да бъде направена. И тези, които използват обществената си роля (тя може да бъде наречена още символен капитал или властови ресурс) за лично облагодетелстване, да си получат полагащото им се наказание.

Митко Новков



Петък,
ранна утрин


Чл. 339а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 1997 г.)
(1) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.
(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.