Балканска драма в три действия

Репортаж

В старата аристократична столица на Черна гора Цетине през септември т. г. се състоя петото издание на международното биенале за съвременно изкуство под наслов "Love it or leave it". Особеното тази година е, че то се провежда в рамките на кураторския проект на Рене Блок Балканска трилогия.
"Завръзката" е през 2003, когато Никола Петрович, основател и директор на черногорското биенале, посещава изложбата "В полите на Балканите. Репортаж" в Касел. Впечатляват го силният емоционален и политически заряд на нейното послание, абсурдността на ситуацията в региона през погледа на западния куратор. Той предлага на кураторите Рене Блок и Наташа Илич да покажат експозицията и в Цетине. Двамата от самото начало замислят проекта като гъвкава дългосрочна система, в която основен акцент се поставя върху многостранния културен диалог. С тази инициатива събитието, посветено на феномена Балкани, идва на "родна почва". Затова и проектът, в чиито рамки се реализира тази втора фаза, носи названието "В страните от Балканите" и се явява своеобразна кулминация в трилогията. Финалът на мащабния проект - изложбата "Отвъд Балканите", която е представена в Кунстхале Фридерицианум, Касел, от септември 2004 - бележи привидно връщане в изходната точка, но на друго ниво.
Такава е накратко структурната схема на проекта. Тя разгръща още цяла мрежа от събития, обхващащи Балканските държави - сателитни студентски изложби, дискусии, кръгли маси, лекции и публични дебати, и своеобразни конференции, като проведената в София в края на май 2004 г.

Коментар

Биеналето в Цетине представлява арена на политическото и социално изкуство. Закономерностите на развитието на Балканите акцентират върху тази тематика, тя се задържа "на сцена" вече доста дълъг период. Под "развитие" нямам предвид само художествено-естетическо, в чиито план политическият и социален патос като форма на авангард в изкуството, представено при това от едни от най-прочутите артисти на дадена страна, би се движило с чувствително закъснение спрямо западноевропейския барометър и следователно би се маргинализирало. Става дума за политико-историческото развитие на региона, за което падането на Берлинската стена беше едва началото на бурен период, изпълнен с насилие, не по-малко ужасяващ от периода на Студената война. Затова като че ли политическото изкуство изглежда една от най-адекватните, или поне закономерни изразни форми за момента, с която Балканите могат да потърсят пътя към своята културна интеграция в рамките на съвременното европейско изкуство. Същевременно социално-политическото изкуство от и за Балканите дава сякаш възможност на Западна Европа, финансираща немалка част от културните проекти в този станал напоследък твърде моден географски ареал, да се реабилитира за агресивното си (милитаристично) поведение в чисто политически план от последните години.
Тази втора част от Балканската трилогия (кураторски подбор на балкански артисти от немски куратор) кореспондира пряко с локалната кураторска селекция - тази на черногорския куратор Петър Чукович. Така се установява "жива" среща и се материализира диалогът между двете позиции. В този смисъл, ако първата изложба във Фридерицианум от 2003 носи подзаглавие "Репортаж", всичките последвали прояви от проекта, пръснати из Балканските страни, биха могли да се определят като специфичната локална рефлексия или, за да се придържаме към зададената журналистическа лексика, "коментар".
Проблематичен в изложбата остава въпросът за Балканската идентичност. Балканите се самоопределят като част от Европа, но в същото време могат да се разглеждат като преходен ареал към Близкия и Среден изток. Кураторите канят артисти от Ливан и Турция, за да подкрепят позицията си, че има много общи черти между ситуацията "у нас" и тази "оттатък" като поредицата войни, оправдавани с етнически конфликти и верска нетърпимост. Противоречиви са позициите не само на "другите" за "нас", но и на различните балкански държави към толкова модния термин Балкани. За страните от бивша Югославия, според Наташа Илич, Балканите имат подчертано негативна конотация, Балкански са винаги другите държави, по-изостанали в политико-икономическо отношение. Обратното отношение се наблюдава у Турция. Въпросният регион представлява за нея заветния европейски паспорт, което е и явно доказателство, че тя органично не принадлежи към Европа.
Не бива да се забравя обаче, че културната политика на Стария свят отрежда на интеграционния процес основната роля в изкуството. "В него съвременното изкуство има двойна роля: да "опитомява" Дивия изток и същевременно да запознава просветената европейска публика с може би примитивния и грубоват, но интересен Друг" (Наташа Илич).
Проблемът за Другия повдига още един съществен въпрос. Какво лице ние избираме да покажем на Запада и какво разпознава той? Селекцията на работите явно няма за цел исторически обзор, нито предявява претенции за изчерпателност. Тук липсват важни страни от художествената дейност като академизъм, провинциализъм, анахронизъм, които може би по-вярно и пълноценно биха разкрили "балканизма"1 пред погледа на "цивилизованите" европейци. Както отбелязва Деян Кршич, "в процеса на културна интеграция трябва внимателно да анализираме, кое бива включено и кое - изключено, а особено - кое бива предварително изключено, така че не подлежи изобщо на обсъждане".
Във връзка с това показателно е мотото на биеналето - Love it or leave it. То е заимствано от едноименната работа на турския артист Халил Алтъндере от 1998. Фотографията представя двама души (автора и куратора Ерден Косова) пред надпис-графити, гласящ: "Обичай го или го напусни", отговарящ на социалната ситуация в региона. Халил "се е запътил" надясно, а Ерден Косова - наляво. По предложената от куратора трактовка, ако разглеждаме слогана като разположението на турска карта, двамата са се насочили към родните си места (съответно Кюрдистан и Балканите).
Организаторите на изложбата изхождат от посланието на тази творба, като тушират сантименталната й поп-конотация и акцентират върху политическия момент. По думите на Наташа Илич "или правиш геополитическа Балканска изложба, или не правиш никаква; или че от теб се очаква да създаваш изкуство, което се вписва в кръга на западните идеи и критерии; или че изкуството е в услуга на политическия дневен ред на европейската интеграция; или, ако не друго, че от теб се очаква, дори се изисква, да се постараеш да бъдеш в крак с изразните средства, за да бъдеш взет изобщо на сериозно."

Орхидея

Паралелно с гостуващата на биеналето експозиция от Касел, заемаща повечето представителни сгради в малкото планинско градче, в Цетине се реализира и проектът "Орхидея" на Петър Чукович, директор на Narodni Musei. Той е деен куратор, който представя Република Черна гора2 на 49-то Венецианско биенале, същевременно е организирал изложби и на млади, дебютиращи артисти, така че в "Орхидея" може да се види пъстър набор артисти от всички поколения. За пространство на своята експозиция Петър е избрал бившия затвор "Богданов край" недалеч от града. Само този факт е гарант за провокативна високо емоционално наситена изложба, нееднозначно разискваща политическата тематика.
Идеята за "Орхидея" се заражда от "срещата" с детектив Неро Волф, протагонист на криминалните романи на американския автор Рекс Стаут. Литературният герой е черногорец по рождение, при това страдащ от агорафобия. Той живее уединено в своята къща, където разсъждава върху заплетените криминални истории. Неро е вещ кулинар и чревоугодник, а жаждата му за красота се проектира в страстта му към орхидеите - символизиращи за него чистото съвършенство, - които любвеобилно отглежда на своята тераса. Това повествователно начало дава рамката на изложбата. Откриването на "местонахождението" на стария затвор (по скица, връчвана на посетителя още с влизането в първата галерия, включена в събитието), неговият запустял, руинен вид, проучването на драматичната му история през периода 1910 - 1964 и смяната на правителствата (режимите) и каузите, които е обслужвал, събуждат действително особена детективска тръпка. Зрителят влиза през желязната врата в запустелия двор и започва да обхожда пространството в напрегнато очакване на първата среща с интервенциите на биеналето. Атмосферата е доста потискаща, макар затворът отдавна да не функционира: представата за хора, принудени да съществуват в тесните единични килии или карцерните помещения е дала силен импулс на участниците. Сред тях освен артисти има поети, писатели, философи, галеристи, куратори (в това число и самият Рене Блок!), музиканти, аутсайдери - така както в затвора са изпращани хора, практикуващи най-различни професии и произлизащи от всички социални нива. Общото между тях е, че са мислили различно, свободно, модерно, опасно, тъй като през цялата си история затворът е "приютявал" политически опозиционери, разглеждани като престъпници, независимо дали са заплашвали монархизма или по-късно социализма. Откриването на експозицията "Орхидея" е белязано от един "болезнен" пърформанс на Юсуф Хаджифейзофич: в двора на затвора му правят операция - изваждане на здрав зъб без упойка, - на фона на тържествено-иронично изпълнение на патриотичната песен "Мое отечество" от алтернативната група The books of Knjige. Ирония се съдържа и в самото название на групата - тавтология, породена от хибридния опит на традиционния, местен "србски" да се впише в контекста на модерния, глобален english.
Проектът на Петър Чукович - балканския поглед към Балканите - не представлява самокритичен поглед навътре. Той е дългоочаквано обобщение на промените в региона и открито среща погледа на Запада.
В заключение мога само да добавя, че останах впечатлена от готовността (страхувам се да използвам придобилата твърде широки конотации дума гостоприемство) на този малък по територия черногорски град да ангажира почти всички налични обществени или вече неизползваеми сгради и да позволи така мащабното разгръщане3 на подобна проява на съвременното изкуство.

Яна Костова


Яна Костова е студентка в IV курс, специалност "Изкуствознание", Национална художествена академия.











































































































































1 Понятието Балканизъм е въведено у нас от Мария Тодорова във връзка с историзирането на модернизма.










































2 Етиката на този тип международни фестивали е възприела практиката артистите сами да определят своята националност според своето чувство за принадлежност.



























































3 Дори само в количествено отношение изложбата е внушителна: тя включва 88 артисти по броя на годините на бившия лидер Тито.