Честито!

Награда за Андрей Иванов в Ню Йорк
На 15 декември в Ню Йорк се състоя церемонията по награждаването на най-добрите доклади, публикувани от Програмата на ООН за развитие през последните три години.
Водещият автор на един от победителите е Андрей Иванов, наш бивш колега и актуален автор. Награденият му доклад се нарича "Да избегнем капана на зависимостта" и представлява сравнителен анализ на социално-икономическото положение на ромите в пет източноевропейски страни (България, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия).
Сред модните напоследък проекти, посветени на ромската тема, докладът на Андрей Иванов категорично се откроява - преди всичко защото скъсва с традицията да се правят едропанелни, но интуитивни изводи (и съответно препоръки); той е първият, базиран върху количествени данни, сравними за петте страни, и по този начин внася статистически анализ в областта на ромската проблематика. В него няма робуване на щампи от типа "дискриминацията е виновна за всичко и стига да я премахнем - проблемите ще са решени". Напротив, опитва се да извади дълбинните, системни причини, водещи до дискриминация и социално изключване на ромите. Едно от важните му послания е, че дискриминацията е факт, но тя е в по-малка степен причина, отколкото следствие на сложни системни зависимости; ако не се преодолеят те, ромите и други уязвими малцинства ще продължават да се сблъскват с дискриминация въпреки антидискриминационното законодателство, правозащитните акции и т.н.
Авторите на доклада посягат и на правозащитната парадигма, според която светът е черно-бял и от едната страна са онеправданите и невинни малцинства, а от другата - расистки настроените мнозинства и техните държавни машини. Ясно и директно (при това на международно разпознаваем език) се произнасят неща, които много политици вътрешно споделят, но не се осмеляват да изрекат. Като например идеята, че зависимостта на ромите от социални помощи означава непропорционално участие в системите за социална защита - свръхпредставени сред ползващите системата и неприсъстващи сред допринасящите. Изводът, че тази асиметрия е важна причина за отхвърляне на ромите (с въпроса "къде отиват моите данъци?"), закономерно тревожи редица правозащитници, свикнали да анатемосват държавата като "универсален виновник".
В условията на демокрация, когато дадена теза трябва да получи одобрение от свободно изразяващо волята си мнозинство, едни или други подходи (политики) са реални само ако са подкрепени от това мнозинство. По отношение на ромите това означава, че трябва да се обясни внятно следното: интеграцията на малцинствата не е тесен малцинствен интерес - тя е в интерес най-вече на мнозинствата.
Верни на принципа "дискриминацията - по-скоро следствие на дълбинни системни причини", авторите обръщат внимание върху основния проблем - employability, пригодността за заетост на ромите. Според тях в индустриалните икономики на XXI век (каквито са икономиките и на петте разглеждани страни) рационалният икономически избор не е в полза на неквалифицирана работна ръка, каквато в повечето случаи е ромската. Поради това е извънредно трудно да се определи в каква степен нежеланието на даден работодател да наеме ром е плод на бизнес-мотиви и в каква - на дискриминация. Оттук и изводът, че призивите да бъдат пресечени дискриминационните практики на пазара на труда ще останат кухи лозунги, ако преди това (и успоредно с това) целенасочено не се повишава пригодността за заетост.
Всичко това даде достатъчни поводи докладът (появил се преди две години) да си спечели както горещи привърженици, така и върли противници. Безспорно е обаче, че веднъж артикулирани, неговите тези влязоха в оборот, могат да бъдат (и са) цитирани. Публикуван от името на ПРООН, той по свой начин предефинира "координатната система" на възможното и невъзможното в света на международните бюрократични институции.
Докладът на Андрей Иванов се състезаваше в две категории - "новаторство на анализа" и "policy impact" (оказано влияние върху политики). На финала беше класиран и за двете, но спечели награда във втората, стратегически важната категория. Да му е честита!

Култура