Кралят на манипулацията
Неблагодарна работа е да пишеш от позицията на медийната експертиза за интервюто на Богомил Бонев пред "Всяка неделя", където той твърдеше край другото, че Иван Костов е пренасял половин милион швейцарски франка в сак. Това само по себе си е битов сюжет, но е повече от ясно, че в последна сметка става дума за политика, за преразпределение на власт, за започваща предизборна битка. Така че, щом се намесиш, сякаш взимаш страна. Попадаш в лепкавата мрежа, заплетена от самото интервю, в която през последните седмици се мятат повечето български медии. А казусът плаче да бъде описван експертно, защото като по учебник илюстрира прекрачването на професионалните стандарти в журналистиката. Същите тези, включени в наскоро приетия Етичен кодекс на българските медии.
Не само защото не получава отговор въпросът, от който зависи моралният статут на разговора: защо тези история се разказва тъкмо сега и чак сега? Много години по-късно.
И не само защото въобще не бе дадена "възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция", както изисква Етичният кодекс.
Казусът е учебникарски преди всичко в плана на манипулацията. Говори се за пренасяне на пари през граница, фактически за престъпление. Трупат се конкретни обстоятелства: места, дати, имена, но интервюираният заявява: "Значи, аз не твърдя, че това е вярно", и подпомаган от интервюиращия, продължава да ги трупа, т.е. да твърди. Все едно аз да кажа за някой от екрана на БНТ, че е бил сътрудник на Шесто, че е писал доноси за този и онзи. След това да добавя: "Приемете, че лъжа", и да продължа да разказвам за доносите му с упоителни подробности.
Логиката на манипулацията е следната. Въпреки ритуалните уговорки, разказът убеждава аудиторията най-малкото, че "тук има нещо". Обратно на правната максима, засегнатата страна публично е обявена за престъпник до доказване на противното. А това няма как да стане, защото, отказвайки се сам от истинността на изреченото, интервюираният снема от себе си моралната и правната отговорност за думите. Те стават ничии. Падат върху зрителите от небето като априлски сняг, който се топи в ръцете ти. Така, дори да има железни аргументи, на засегнатата страна предварително й е отнет шансът да защити името си, включително и в съд.
Срещу медийните манипулации няма друга защита, освен да бъдат изобличавани - пак от медиите. Затова и написах този текст, въпреки че бях решил повече с Кеворкян да не се занимавам. Струваше ми се, че съм казал за него всичко.
Лъгал съм се...

Георги Лозанов

P.S. Написах този текст спонтанно и набързо, колкото да си дам сметка, че няма къде да го публикувам - или издателят няма да пожелае заради евентуалните неприятности, или аз няма да пожелая заради евентуалните употреби. Освен в "Култура", разбира се. Така че той е "естествено възникнал" поздрав към вестника по случай Коледа в навечерието на 2005-та. Преди десет или петнадесет години пак беше същото...