Дилови на Шипка 6
На 1 декември в изложбената зала на СБХ на "Шипка" 6 се откри юбилейна изложба на плевенския живописец Дило Дилов (1914-1984), организирана от дъщеря му, художничката Долорес Дилова. Представени бяха около тридесет творби и на двамата автори - пейзажи, натюрморти, интериори.
Дило Дилов е сред художниците със специфично отношение към колорита, един от българските импресионисти, останал верен на пленерната живопис през целия си живот. За съжаление, неговите картини са сравнително малко познати на публиката.
Отношението на художника към изкуството се оформя по време на обучението му в Белградската художествена академия, където учи от 1937. Негов преподавател е проф. Мило Милунович - възпитаник на френската живописна школа и последовател на Сезан. По време на войната (1942) Дило Дилов е принуден да се върне в България и се дипломира в софийската художествена академия при проф. Никола Ганушев.
Жанровите предпочитания на живописеца са към пейзажа и натюрморта. Често той изобразява натюрморт пред прозорец, който се отваря към морето или улицата. В настоящата експозиция са включени предимно пейзажи от българското Черноморие - Созопол, Балчик, Аркутино, но можем да видим в платната и Велико Търново, Плевен, София.
Подходът при подреждане на изложбата среща платната на баща и дъщеря - диалог в пластовете на времето. Така най-ярко проличават възможните връзки и съпоставки между двата пластични езика. Ведрите лазурни пейзажи на Дило Дилов се редуват с картини на Долорес - сюрреалистично вглъбени интимни интериори. Откриваме преливане на емоции и цветове, които сякаш преминават от платната на единия в четката на другия.
Връзката в творчеството на баща и дъщеря може да се търси най-вече в посока на колорита. И двамата постигат въздействащ, сложно нюансиран цвят - платната пулсират от насищане на синьото. При Дило Дилов то е ту прозрачно и изпълнено с въздух, ту дълбоко изумрудено. Нагъсто поставените цветни мазки създават усещането за трептене, за движение. Художникът не търси точното предаване на форми и обеми - съпоставката на топли и студени цветни петна носи основната сила в живописта му.
Долорес Дилова залага на магичното, на загадъчното и постига вътрешно усещане за спокойствие и уравновесеност. Светлината в нейните платна е неоново студена, тя се излъчва от предметите, от фона, от драпериите. В този мистичен свят сякаш някай е повдигнал завесата към интимния свят на душата и фантазиите.
Изложбата в галерията на СБХ даде възможност на двете творчески индивидуалности - баща и дъщеря, да се съберат отново, макар и по един метафизичен начин.

Светла Петкова