Вътрешна рецензия

"В дъното на някаква преизподня сме, а всеки един от миговете й е едно чудо." Тази мисъл на Чоран упорито ме преследваше, докато четях книгата на Майкъл Кънингам "Дом на края на света".
Разбира се, след "Часовете", романът заслужено получил наградата "Пулицър", вече имах нагласата, че този автор умее да пише ведро за трагизма на ежедневието. Ведро и красиво. Многогласно. В "Часовете" трите женски истории прозвучават болезнено преплетени.
"Дом на края на света", по-ранна творба на Кънингам, също е многогласно музикално изпълнение. Водещи са гласовете на Джонатан и Боби, две кливлъндски момчета, които прекрачват в зрелостта, съдбовно свързани - любовно-братски, предопределено. Техните истории са основата, върху която писателят гради изящната постройка на романа. Другите два гласа са на Алис - майката на Джонатан, "предчувстващата", и на Клер - жената с минало, която ще сбъдне бляна по "дом на края на света" на двамата.
Неслучайно части от книгата се появяват за пръв път по страниците на списание "Нюйоркър" - тя наистина е много урбанистична, в нея има велики моменти за живота в многомилионния град. Откровения за самотата и любовта, за страха, отчаянието и надеждата...
Запознаваме се с героите през 60-те, музиката и наркотиците са неизменна част от дните им. Чудо има. Когато в един дом болката е в повече, обитателят, който иска да се спаси от самоунищожение, трябва да си потърси друг... Така Боби заживява в дома на Джонатан: "Над нас се раждат слънца, после умират, като пробиват дупки в галактиката и повличат светлината си със себе си, там, в другия свят. Тук долу, в тази земна нощ, изпълнена с жуженето на комари и щурци, аз обикалям в орбита около къщата на Глоувърови."
Всъщност търсенето на пристан се оказва много важен импулс за всички герои на този роман, нищо, че мотивите са различни - място, в което да смириш душата си, да отгледаш детето си, или пък да умреш...
В крайна сметка в Уудсток необичайното семейство - двама мъже и жена - започва да отглежда своята рожба с обичайните тревоги за настинките, поправките на покрива и грижите по прехраната... Докато страхът от болката не накара някой да си тръгне. И въпреки това - чудо има.
Според мнозина Кънингам пише много поетично, но според мен думата за неговия маниер на писане е "кинематографично". Това е втората му творба, която заслужено получава филмов живот.
Някои се осмеляват да го наричат жив класик на американската литература. Истината е, че той наистина пише много добре.

Гергана Рачева

Бел.ред. Книгата на Майкъл Кънингам ще бъде представена на Коледния панаир на книгата от Кристин Димитрова на 17 декември т.г. от 15 часа в Литературно кафене "Хеликон", с управител Йордан Ефтимов.





Майкъл Кънингам. Дом на края на света Превод Юрий Лучев. Издателство Intense. София, 2004