Между готиката
и съвременността

"Готическият роман: генеалогия, жанр, естетикa" си поставя за цел да опише и интерпретира един донякъде екзотичен, донякъде сензационен и във всеки случай маргинален според литературните канони обект. Този обект - готическият роман - се оказва източник на противоречиви литературно-исторически разкази, чието разглеждане задава солидната ерудитска рамка на Огнян Ковачев. Авторът е воден обаче не от надеждата за отсяване или примиряване на противоречията, а по-скоро от желанието да синхронизира историческия предмет с усилието да се мисли настоящето. Така привидно тесният исторически обект на Огнянов се оказва отворен към някои от най-широко обсъжданите в последно време проблеми. Една от изненадите, които това блестящо изследване ми предложи, се състоеше в осъзнаването колцина от най-значимите фигури на хуманитаристиката на ХХ век са насочвали вниманието си в един или друг момент пряко към готическата литература - сред тях Михаил Бахтин и Цветан Тодоров, разбира се, но също така Фуко, Дерида, Ив Седжуик...
Огнян Ковачев вписва разказа за раждането и формите на съществуване на готическия роман в три едри теоретични рамки: "Готическа поетика", "Готическа естетика" и "Четенето като вграждане". Първият раздел разглежда готическото "писане", а третият - готическото "четене", докато вторият раздел, който оформя центъра на изследването, има за свой фокус готическото като такова, като го разполага между възвишеното, ужасното и фантастичното. Към тези раздели е добавен един раздел с резюмета на непубликувани на български готически романи, които несъмнено ще събудят любопитството както на почитателите на жанра, така и на издателите.
Между Ан Радклиф, Бърк, Кант, Цветан Тодоров и Фройд, Ковачев разглежда готическото през призмата на ужасното, възвишеното, фантастичното и злокобното или обезпокоително-странното (Unheimlich). Ковачев изтъква, че докато у Бърк и Кант възвишеното предлага екстатично преодоляване на природния гнет, при Фройд и при готиците "интелектуалната несигурност" (която е основополагащ компонент на разбирането за фантастичното у Цветан Тодоров) задвижва повторителното завръщане на желанието, иначе казано вътрешното се проектира върху екрана на външния свят. "Готицизирането" е дефинирано от автора като фикционализиране на неназовимото, където неназовимото е именно завръщането на ужасяващо (не)познати двойници - "винаги непълни отговори на всичко, което искаме да знаем за живота, любовта, секса и смъртта, но се страхуваме да попитаме себе си."
Не трябва да се забравя при това, че тези размисли не ни позволяват да изпуснем от поглед чаровете на "старинни замъци и манастири, зловещо средновековие, тайнствени подземия и лабиринти, потайни коридори и стълби, преследвания, отвличания, заточения, загадъчни съвпадения, инцест и безумна любов". Трансгресивната способност на готическото да прекосява границите между онова, което си мислим, че сме, и онова, което ни се струва, че искаме да бъдем, го превръща в особено привлекателен вход за осмисляне на оня парадоксален излишък на симулирана реалност днес, излишък, който според автора е резултат от недостига на репрезентации и който отслабва способността ни за интерпретиране и разбиране. Страхът от неназовимата и невъобразима реалност "някъде там" готизира нашето съществуване. Оптимистичната прогноза на Ковачев е, че заличаването на границите между реално и виртуално, полагането на възвишеното в машините, неизбежно ще положи като забравен "ново-стар" субект човека. Ако това заключение остава по-скоро в сферата на пожелателното, несъмнено е, че литературата продължава да предлага инструменти за критично осмисляне на света, в който живеем.

Миглена Николчина





Огнян Ковачев. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика.
ИК Еднорог.
С., 2004,
351 с.,
цена 8,90 лева.