...Разшири ми се сърцето...

Може и да не забележиш това заглавие, може и да го пропуснеш сред пъстротата от приканващи те атрактивни премиери в репертоарните мастодонти. Всеки ще се опита да те подлъже я с нов прочит, я с актьор звезда или цял отбор такива, я с нова непоставяна пиеса, я с натрапваща се медийна реклама и т.н. "Не ме снимай мен" на Елена Панайотова и група "Торна" в "Червената къща" не е от тях. Но, ако по една или друга причина гледаш този спектакъл, няма начин да не бъдеш провокиран и впечатлен от една нетипична за българската сцена непретенциозност, деликатност и искреност. Този спектакъл напомня по нещо толкова модерните напоследък "селски" репортажи (като тези на списание "Едно", например) с учудването, влюбването и вдъхновението от докосването до душата на Родопите. Той е резултат от триседмичната арт-експедиция на "Торна" в село Широка лъка през 2002 г. След необходимото и изключително важно отлежаване и узряване на впечатленията и събрания материал се е родил крайният жанрово трудно определим продукт. Резултатът се разполага в диапазона между документална драма, антропологически театър, физически театър, танцов театър, бяло буто, а изследователското поле се простира върху познати хоризонти, каквито са търсенията на "Сфумато" в "Черното руно" и "Апокриф". Не е изненада, че и тук интересът се фокусира върху личните светове на анонимните хора от село, доста експлоатирана тема напоследък, особено в българското кино от последното десетилетие - "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова, "Хълмът на боровинките" на Александър Морфов и др. Това, което е различно в спектакъла на Елена Панайотова, е, че в него присъстват както и суровият материал на документално заснети интервюта, така и актьорската интерпретация на техните и собствени откровения. Всичко това облечено в методите на физическия и танцов театър.
И, ако в изброените по-горе арт-творби се промъква малко или много етнографското и балкантуристко любопитство, то в "Не ме снимай мен" това е преодоляно. Как Елена Панайотова успява за пореден път да го постигне, за мен е все още загадка. С този спектакъл тя продължава характерните за стила й театрални изследвания на емоционалната памет, както и на "другостта" на селските хора чрез средствата на театъра, танца, музиката. В проекта на група "Торна" има ясно четими пластове:
1. документален видеозапис (свободни интервюта с местните хора), който е съвсем суров, необработен, разхвърлян и неподреден;
2. танц - в редица един зад друг, стилизирано хоро;
3. монолозите на актьорите - произнесени/споделени през движенческа партитура.
Като в сочна и дъхава родопска баница се наслагват един върху друг пластовете на цялото - хем не се сливат, хем се съединяват в единен неподправен вкус на интимно споделяне на едно вдъхновено и наситено преживяване. Времето в спектакъла, тъй както и във видеото от Широка лъка, диша с друг ритъм - спокоен, бавен, дълбок, набъбващ.
Движенията на актьорите, разказаните случки, откровението, енергията вървят в една неминуема градация на емоцията и за изпълнителите, и за зрителите.
В своите емоционални дневници актьорите от "Торна" споделят, че след тази експедиция вече не са същите. Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че е абсолютно възможно и за зрителите да споделят същото и за себе си?

Кремена Димитрова





Не ме снимай мен авторски спектакъл на група "Торна". Постановка Елена Панайотова, костюми Анна Кирилова, мултимедиa Анна Кирилова и Елена Панайотова. Участват Александър Предов, Маргарита Петрова, Невена Борисова, Стилияна Кръстева, Татяна Цветанова. Премиера - 21 ноември 2004 в "Червената къща".