С почит към ХХ век
Един от форумите, които представят музика на ХХ век, е камерната зала на Унгарския културен институт. През миналия сезон тук Анжела Тошева представи своя нов диск с визията си за Барток. А през този сезон - едно ново име за по-широката публика, но вече с безспорен авторитет - пианистката Цветана Иванова, представи на тази сцена творби от Дьорд Куртаг и Лазар Николов. Нейният концерт бе събитие - очаквано и добре посрещнато от софийската публика с вкус към съвременната музика. Традицията да се представят най-големите имена на Новата музика от Унгария - каквато е безспорно музиката на Куртаг - е чудесна. Въпреки че е млад изпълнител, Цветана Иванова вече е натрупала в своята биография немалко участия на авторитетни европейски форуми за Нова музика. Работила е с една от "легендите" на втората половина на ХХ век - Алоис Контарски, участник в "големите събития на авангарда".
Цветана Иванова представи концерт, в който изразяваше може би част от своите най-големи пристрастия - Куртаг и Николов. Аз възприех музицирането й като "вникване" в нейната всекидневна и насъщна нужда да общува с тези големи автори, защото тя бе далеч от търсенето на ефектност и виртуозност". Интерпретацията й съдържаше повече размисъл, есеистичност... Бих отбелязала по-специално нейната визия на цикли из пета и шеста тетрадка на "Игри" на Куртаг. Макар и сред най-ярките и емблематични опуси на късния ХХ век, те далеч не са всекидневие за публиката ни. Цветана Иванова не налага изпълнителски "диктат", но показва вкус към поетичното, към пластовете с ясно вникване във всеки детайл и миг от композицията. На мен лично поетичният свят на полутонове и загадки от "Апокрифен химн", "Дойна" и "Тихо сбогуване с Ендре Секей" ми доставиха най-голямо удоволствие.
Цветана Иванова изпълни Осма соната на Лазар Николов, в която са обединени Соната за арфа и Движения в жълто и оранжево. Тази соната е сред най-ярко присъстващите в концертния живот у нас опуси от последното десетилетие на големия български композитор. В нея "звуковите вплитания" на арфовия звук, многобагреността на изказа и неповторимият клавирен език на твореца блестят особено ярко. И в интерпретацията на този голям опус на Лазар Николов Цветана Иванова отново търси философския аспект - като част от образността на най-ярката и многоцветна от сонатите на композитора.
За публиката бе удоволствие да изкаже чрез аплодисменти почитта си към музиката на Лазар Николов.

Ангелина Петрова