Театърът и неговата душа

Театърът, който създава Мариус Куркински, е подчертано наивистичен. Неговият сценичен, визуален наивизъм се превърна в негов стил. Неговите режисьорски представления (защото авторските са различен феномен на присъствието му) упорито настояват на визуалната стилистика на училищния театър, на коледното театрално тържество в традиционното училище или университет - с типичните за тях инфантилна бутафория в костюма и средата, и дълбока, почтителна отдаденост на пиесата, на текста. Този подчертано стилизиран (съзнателно или не, е без значение) ХIХ век изглежда леко кичов и масов в съвременен контекст, но в своите представления Мариус го превърна във фигура на невинния поглед.
Последният му спектакъл е последното потвърждение на този тип нео-наивистично-романтичен театър.
"Рибарят и неговата душа" е коледният подарък на Мариус Куркински, неговата тревожна коледна проповед. Една русалка (Ана Пападопулу) в бяла рокля, за която мечтаят всички малки момичета, се приплъзва по пода, приближава се към авансцената и се изправя, за да се срещне със своя Рибар (Владимир Карамазов). Една магьосница с ангелски невинно лице (Радена Вълканова) му помага да се отърве от своя душа, в пищна червена рокля, възпроизвеждаща типичната представа за Ориента в европейската литература. Това е цената, която той плаща, за да има любовта на русалката. В червено и черно се явява Дяволът, в черно - свещеникът (Велислав Павлов).
Бяло, черно, червено - чистите цветове са символи на чисти категории - добро, зло, любов, изкушение и пр. Чистите линии на приказния сюжет, изтеглени на сцената от Мариус Куркински, се превръщат в чиста притча, тревожно питаща може ли любовта да търси съперничество с божествената. Не е ли винаги тя част от божествената? - пита от сцената Мариус Курикински. Този невинен въпрос, забравил сякаш целия ХХ век, фокусира посветеното усилие на Мариус да превърне театралната сцена в мястото, където съвременният зрител сред разцентрованото и обърканото си българско ежедневие може да центрира бързо плъзгащия се, повърхностен поглед върху основни категории на европейската култура.
Отдадени на леко патетичния израз на чувствата на своите персонажи, актьорите повличат зрителя в сюжета и текста. Карат го да почувства сугестията на думите, чарa, искреността, красивата дълбочина на Уайлдовите думи. Да почувства дискретния чар на литературата, която е душата на този искрен в своя патос наивистичен театър. В него няма страстни роли и образи, защото основното е искреността, която актьорите трябва да излъчват и въплъщават.
За да се опита да разбере и подреди отново света, според Мариус Куркински театърът трябва да си върне прокудената си без любов по света душа - Литературата.
Преди Коледа, той каза на публиката със своя "Рибар..." просто и искрено: "Обичайте!"

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Рибарят и неговата душа по Оскар Уайлд. Режисьор Мариус Куркински. Сценография Петя Стойкова. Участват Радена Вълканова, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Велислав Павлов. Театър 199. Премиера - 4 декември 2004.