Big Brother II: Големият брат, малката група и други стереотипии

Шоуто "Големият брат" е построено върху социално-психологическата теорията за малката група: структуриранията, динамиките й, ролите, които биват заемани в нея. Още самият брой на участниците - 12, говори за това. 12 е най-оптималното число на малките групи: всички психотренингови, Т-групи и други такива настояват върху тази оптималност на дузината. Като по естествен път в нея се отделят няколко структурни роли: на естествения лидер, на негови последователи или поне симпатизиращи му, на по-скрити или явни претенденти за лидерското място, на отхвърлени. В процесите на развитие на групата, особено когато е дифузна, какъвто е случаят в шоуто "Големият брат", различни конкретни личности могат последователно да заемат различните роли. И именно това движение, това сновене и заемане на различни роли прави интересът към холандското шоу толкова голям.
Към всичко това се прибавя и факторът не-анонимност на участниците. По принцип малката група е скрита за очите, динамиките й рядко излизат вън от нейните предели. Разните US "Анонимни алкохолици, наркомани и др." са построени тъкмо въз основа на анонимността. Тук обаче анонимността липсва и участниците - знаейки добре това обстоятелство - неминуемо се съобразяват с него. Което мигновено ги поставя в центрофугата на двойно изпитание: от една страна, те трябва да са достатъчно гъвкави, та така да се впишат в живота на Къщата, че да не бъдат напълно отхвърлени; от друга - да са достатъчно проницателни и да оформят оная поведенческа стратегия, която най-много ще допадне на публиката. Тук вече става ясно: Големият брат не е ни гласът зад кадър, нито камерите, а точно тази публика, която всяка вечер застава пред телевизора, за да наблюдава развитието на нещата между съквартирантите, сиреч взаимоотношенията в мини-обществото им. И в този смисъл не става дума за това, че малката група в Къщата е умален образ на голямата група в страната, която наричаме "общност от български граждани", обаче в някаква степен реакциите на различните участници са реакциите на "голямата група", която тя е изградила у тях. В поведението на Здравко, Виктор, Найден и т.н. зрителската общност, така или иначе, наблюдава своето собствено поведение.
Българските стереотипии, нагласи, предразсъдъци, предпочитания и какво ли още не стават видими, могат да бъдат разпознати и съответно предпочетени или непредпочетени.
Какво тогава разбрахме за себе си, зяпайки "Big Brother"? Най-напред, че не обичаме натрапващото (ни) се лидерство, което от висотата на някак по-знаещо и можещо претендира да ни води. Причина, поради която изгонени от съквартирантите си бяха Димитър и Анелия. За сметка на това лидер, който не се бие в гърдите, но тихо и скромно демонстрира своите качества има сериозен успех. Такъв е случаят с Виктор. Второ, нашата представа за шоу като че ли не се е откъснала много от функциите на долницата, нещо повече - телесните функции като че ли продължават да бъдат главният герой и основният източник на българския смях. (Дали пък това не е една доста сериозна причина за хлъзгането напоследък по това нанадолнище на българския театър?) Но между простотията, която намираме за смешна, и агресията, която определено е страшна, има само една крачка и тя е твърде лесно да бъде сторена - Найден и Гроши. От забавлението на дебелашкия хумор много лесно се прескача към забавлението на девиантния акт: може би заради това в такова огромно количество са счупените пейки, детските пързалки и люлки, уличните лампи по парковете и градинките на цялата страна. И е наистина радостно, че зрителите изгониха двамата заради тези им прояви; можем в някаква степен върху тази база да бъдем оптимисти за бъдещето. Трето, маскулинното поведение, сиреч мъжкарството във вида "ще ти избия зъбите" спрямо жените още се приема като нормално, без никакъв скандал. Няма друго обяснение за това, че въпреки вербалната агресия, отправяна предимно (ако не и само) към жени от Здравко, той е любимец на публиката и благодарение на нея той продължава да е вътре в Къщата. В същото време всеки опит за женска съпротива бива остракиран. Еманципацията на Стойка не се хареса и тя беше изгонена, Маргарита пък, за да се впише органично, се държеше повече мъжки отколкото по женски. Как да не се сетим за Стефан Данаилов и неговото "моето мъжко момиче"? За тази преобладаваща патриархалност и маскулинна гинофобия говори и фактът, че - поне в началото - жените доста бързичко взеха да оредяват. Друго обаче, което може да ни радва, е отсъствието на приемане или не на съквартирантите от гледна точка етнически произход. Нито за Алиджан, нито за Зейнеб това представлява някакъв проблем: всеки от тях е приет според своите личностни качества, а не дали е българин по произход. Е, интересно би било, ако в Къщата влезе човек от ромското малцинство дали толерантността ще бъде запазена, но "Big Brother" е все пак шоу, не лаборатория за социални експерименти.
И, накрая, но не по важност, а по хронология: пристигането на Венета. Тя е жив пример за това колко крящяща е липсата в нашето общество на добра и адекватна психологическа култура. Видимо е, че съгласието й да влезе в Къщата е резултат от личен проблем, който внезапно я е връхлетял и който тя не може да разреши. Избраният от нея метод да се справи въобще не е правилният, а само задълбочава непреодолимостта на бариерите. Вместо да търси/м компетентна помощ - влизаме в Къщата, отиваме при врачка, гледат ни на кафе, карти и ни хвърлят на боб - действия от един и същ ред. С което по никакъв начин не си помагаме, само задълбочаваме процесите и хистеричната криза на Венета е ярко доказателство. Така разбираме защо днес децата ни са така объркани и също неадекватни (и жестоки - убиват, пребиват, крадат, друсат се) спрямо ситуациите в живота и спрямо своите желания: кой да ориентира лутащите им се психика и съзнание, след като точно психологическата култура най-много ни липсва? Присъствието на Венета поставя и въпроса за границите на всепозволеността при правенето на шоу. Доколко е редно един откровено болен човек да бъде употребен за повишаване на интереса към шоуто и към телевизията, която го излъчва? Бяхме свидетели на голи новини, на откровени простотии (прочее, тъкмо по "Нова телевизия"), на псувни, ругатни и побоища. Трябва ли да станем свидетели на опит за самоубийство/убийство, за да осъзнаем, че меракът за шоу все пак трябва да има предели. Мисля, че решението на продуценти и на ръководството да бъде вкарана Венета в Къщата определено преминава далеч отвъд позволените предели и наистина поставя сериозния въпрос за моралната цена на всяко едно шоу: струва ли си заради забавлението да рискуваме здравето на съгласилия се да участва? И не трябва ли освен стълбицата на телевизионните рейтинги да имаме предвид и стълбицата на човешките ценности, когато правим телевизия? Българският "Big Brother" в случая категорично премина мярата и за това престъпване никое шоу не може да служи като оправдание.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин