Цунами
Цунамито ме завари на бразилска пуйка. Бях я купил за Коледа от селското магазинче, малко ме учуди отбелязаното на нея "Made in Brazil", но иначе тя си беше една най-обикновена дълбоко замразена пуйка с всички вкусови особености на индустриално произведените птици, т.е. нямаше особени особености.
Довършвах пуйката, когато цунамито ни се стовари отгоре.
Не че не ни се беше случвало - последното беше на 11 септември преди четири години. Тогава отбелязахме неговото предназначение да ни раздруса и да ни накара да погледнем света със стреснат и нов поглед, т.е. да изиграе положителната роля за разбирането на света, която единствено може да оправдае всяко сътресение в човешките очи. Сегашното цунами обаче като че ли направи обратното. Информационната вълна помете държавници, туристи, енджиота, армии, местно население, сблъска ги с милосърдия, чувства за вина и интереси и ги повлече със себе си на парчета. Във въртопа беше завихрено всичко - старите омрази към богатия Север и империалистите се блъскаха с естествения стремеж да помогнеш на своя съгражданин, лаптопите със сателитна връзка се блъскаха с дървените рибарски лодки, неморални туристи продължаваха да пристигат на топло зимуване, руснаци пращаха вълнени одеяла - всичко се въртеше и преобръщаше из информацията като камионетките из водата в един от многото заснети любителски кадри.
Страшна работа е информационното цунами. Преобръщан и давен от информацията, не ти остава нищо друго, освен да се опитваш да държиш главата си над нея - обичайните репери за посоките са отнесени от течението, опитай се да запазиш главата си здрава, пък като се оттече всичко, тогава ще му мислиш...
Тогава ще си поставяш и въпросите - онези, които, нали, да ни позволят да погледнем света със стреснат и нов поглед и да го разберем.
Докато се въртеше и преобръщаше из информацията, докато се овъргалваше в човешката трагедия, всичко, попаднало в цунамито, можеше да бъде видяно от различни страни - за подмятаните насам-натам действия и намерения вече не можем да говорим еднозначно, видяха се и тяхната корист, и тяхната безкористност.
Американците имат интереси в Индонезия, но без техните хеликоптери международната помощ щеше да е неефективна.
Туристи пируват по време на чума, но техните пари съживяват местните икономики. Северът се загрижи в такава степен от катастрофата заради своите туристи там, но огромната му помощ ще е много важна за района. И т.н.
А и такова невиждано зрелищно цунами ни устроиха световните медии, че самото то е нагледно построение за тяхната сложна (минимум двойствена) природа, нали?
Докъде ни стига разбирането за съвременния свят? Не трябва ли да променим самата логика на разбирането, самата дума разбиране да променим? Това си мисля неясно сега, дъвчейки един мек и кисел бонбон "Made in Chile", за който Кольо Вандов ме светна къде да си го купя на "Граф Игнатиев".

Христо Буцев