Да чуеш слушането
"Човек има това, което обича, защото обича това, което има". Това са думи на Пиер Бурдийо, изказани за стиловете, които доц. д-р Снежана Попова цитира в изследването си "Радио, публики, стилове".
Най-често образът и характеристиките на публиките се свеждаха до дефинирането им като консуматори на радиопродукт (много често съвпадащ с музикален/културен продукт) или пък с характеристиките, които им приписваха социологически изследвания. Но вече съществува "Радио, публики, стилове" - едно изследване, което променя изцяло проучването на слушането на радио само като "съпътстваща дейност" във всекидневието.
Бих казала, че тази книга е разказ. За събитията в живота на радиото ни. Едно от най-интересните места в изследването е свързано с проследяване на поведението на публиката при събития, каквито са кризите в историята на Българското национално радио - през 1997 и през 2000-2001 години. Изследването показва, че отливът на публика, какъвто регистрира БНР и през двата периода, е свързан с правилото: "един слушател избира една програма заради същността й, която се изобразява в цялата й стилистика и тоналност". Публиката реагира на всички "кризи на идентичността на радиото".
"Студентът", "домакинята", "чиновникът" - това са само част от "типажите", които се проявяват в "научния сюжет" на книгата. "Герои" от радиопубликата, които имат свои характеристики и които са важни за формиране на всяка радиопрограма. Без описването на тези "режими на слушане" е невъзможно изчислението на пазарния дял на радиостанциите например. Това е разказ за случващото се в радиото в България през последните години, проследено и анализирано от "местата на слушане", през погледа или по-точно слуха на публиките - локализирани в автомобила, дома, работното място. Разказ, който бяга от едностранчивостта, от постулати и формулиране на догми, а, както и в досегашните изследвания на доц. д-р Снежана Попова, търси обяснения. Радиослушането в България като поведение, като начин на живот, като идентификация никога досега не е било обект на толкова подробно вглеждане от страна на изследователите. Физиономиите на публиките са потърсени, освен през облика на медиaта като "специфична символична личност", и през писането за радиото през последното десетилетие в печатните издания. Изследването е обвързано с цялостен преглед на всички статии, които са свързани с радиоситуацията в България - цитирани са текстове на "Култура", които са част от изграждането на образа на публиките на променящото се радио у нас. Точно това обглеждане на писането обаче показва, че в печата "извънредно слабо присъства един тип експертно писане: медиакритическото".
За първи път например се заговаря за "феномена Дарик" - анализиран от местата на слушането - "... в изключителни случаи (в апогея на протестите, когато площадът е озвучен от гласа на радиото) посланието може да има два живота, два типа публики, две рецепции - "свидетелското" и "площадното" радио", пише Снежана Попова, анализирайки действията на репортерите, "само че в битността им на попадащи при друга публика - тази на площада".
За "публика" и "публики" досега е говорено неведнъж - един от най-систематизираните текстове в това отношение е в предходни изследвания на Снежана Попова. Но отдавна беше чакано изследване как битуват публиките на българските радиостанции, свързани с понятия като "начин на живот", "вкус", "рамка на потребление". Прекрачена е границата в мисленето на радиослушането само като съпътстваща дейност, тук то присъства като принадлежащо към различни стилове на живот и като част от човешкото поведение. Така че "Радио, публики, стилове" е за тези, които търсят това, което обичат.

Жана Петрова