Втори том от Кинобиблията на Тодор Андрейков
На 23 декември 2004 във филмотечно кино "Одеон" се състоя официалната премиера на "История на киното" - том втори от Тодор Андрейков. Книгата беше представена любовно-емоционално от приятеля Неделчо Милев (автор и на предговора). Проф. д-р. чл.-кор. Милев не можа да сдържи влагата в очите си и чувството му наелектризира залата, пълна с роднини, приятели, колеги, ученици и бъдещи млади читатели. След чашата вино, осигурена от издателството "Колибри", екранът стана арена на абсурдните маймунджилъци на братя Маркс в "Патешка супа" - любимата комедия на Тони Андрейков, която, по негово признание, той би гледал всеки ден след закуска... За външен наблюдател е може би странен фактът, че промоцията на книга по история на киното (от началото на звуковото кино до началото на Втората световна война) се превърна в съкровен емоционален акт. Но посветените киномани, преминали "школата Андрейков", усетиха присъствието на незаменимия Учител и за тях импровизираното тържество завърши като възвишено духовно изживяване. И най-важното - те вече държаха в ръце дългоочаквания том втори - книжно тяло с твърди корици и безупречен дизайн. Студентите по кино вече имат своята Библия - учебник на български език, написан страстно, от първо лице единствено число, безкрайно далеч от сухия и скучен академичен дискурс. Могат да сравняват масивните изследвания на Садул, Теплиц и други големи със също толкова монументалния труд на Тодор Андрейков. Родното кинознание, което още няма цялостна и завършена История на българското кино, има вече своя солиден научен принос към историята на световното кино. Такъв грандиозен интелектуален подвиг е по силите само на ерудит като Тодор Андрейков, който в отредения му кратък житейски отрязък (1933 - 1997) успя да осмисли и систематизира само 45 от 110-те години на киното. За останалите не му стигна физическо време. Но и казаното остава, яко вградено в съзнанието на хилядите му слушатели. Той предпочиташе да се раздава на жадните да чуят и в прякото човешко общуване да предава любовта си към киното. Колко млади съзнания е белязала завинаги андрейковската реч! И нима този апостолски жест не е равностоен на тежестта на написаното слово? Кой би могъл да каже... Именно живото слово - на места полемично, буйно, неокастрено, е в основата на този том втори, станал възможен благодарение на признателни студенти, стенографирали негови лекции в НАТФИЗ и предоставили магнетофонни записи на вдовицата му Катя Андрейкова, която дълго и самоотвержено е работила по текста. Титаничното усилие на учения-енциклопедист и горещия темперамент на лектора, плюс усърдието и вкуса на редактор и издател, са направили възможна тази уникална книга. В пространствено-времевия континуум на живота и движещите се изображения творческата енергия никога не се губи. Тя се препредава като светлината, от съзнание на съзнание. Благодарим ти, Тони!

Боряна Матеева