Медиите насред път
Интересни реакции предизвика последният скандал за 2004 г., на който бяхме свидетели - изказването на американския посланик Пардю по адрес на недъзите в съдебната ни система. Властта зае кръгова отбрана и се засегна на чест от тази намеса във вътрешните работи на България. Гражданите, които имаха шанс да се изкажат, се съгласиха с Пардю. Основните всекидневници гледаха сеир и избягваха да лансират становища. Главно предаваха актуални мнения от полето на скандала.
Пардю заяви недвусмислено, че съдебната ни система защитава по-усърдно правата на престъпниците, отколкото на гражданите. И беше прав. Това и трите гореспоменати страни го знаеха много добре, но реагираха по различен начин, според нивото, на което ги засяга проблемът. Най-адекватно реагираха гражданите - преките страдалци от съдебния произвол, който у нас носи поетичното название "закони". Най-несносно реагира, разбира се, властта. Как иначе? Тя печели от поддържането на системата. И не би си мръднала пръста да промени нещо, ако не я натискаха отвън. Да се обидиш на чест е при нея също желязна традиция. Когато иска да задържи статуквото, властта, заедно със своите псевдоподи, прибягва до патриотизма. До националните идеали, до Ботев и Левски, до майка България. Само че номерът все по-трудно минава. Поостарял и несносен е. И все по-лесно предизвиква автоматична контрареплика: "Я ти там, дето си се маскирал зад емблемите, идеалите и плакатите, излез да те видим кой си! Ела кажи какво конкретно правиш за мен гражданина, та да знам дали да ти повярвам на сияйните думички!".
А медиите? Те в момента са в една преходна фаза между бившата система и сегашната и все още не им е ясно с кого са - с гражданите или с властта. Затова гледат да не реагират. Преди 1989 г. бяха с властта и тъкмо съюзът им с нея гарантираше кротуването на гражданите. Оттогава насам се разкачват под напора на здравия разум и икономическите обстоятелства. Но старите инстинкти да не оспорват властта и даже, ако падне случай, да й се подмажат, не са закърнели. "Труд", например, лобира за президента и слави един ексвисок слой от културата, за който други страни биха платили да не притежават. "24 часа" до неотдавна демонстрираше възпитано пристрастие към Иван Костов, а от известно време насам излъчва непридирчива любов към атмосферата на политическия салон въобще.
Изводът: медиите все още не припознават в гражданите свои естествени съюзници. И водят борба не за обща кауза, а за собственото си обособяване като трети независим остров в морето България - или малко по-реалистично формулирано, като трета буца пръст в локвата България. Ето защо бяха толкова идеологически пасивни по време на скандала с Пардю. Виждал съм ги да скачат в остра и принципна реакция само когато се виждат самите те със застрашени права и интереси.
Е, които по-бързо се пренагласят, по-трудно ще фалират в следващите няколко години. Кой ли ще им търпи тогава провинциалните комплекси по дворцовия блясък? България влиза в Европа и престава да бъде провинция. Но хайде, това е друга тема.

Владимир Трендафилов