90 години от рождението на Петър Увалиев (1915-1998)

1.

Verba volant, scripta manet, думите отлитат, написаното остава!
А той ли, ерудитът-енциклопедист, полиглотът, виртуозният полемист, играещият с думите, той ли не е знаел това и на него ли е трябвало то да се напомня! Знаел го е, знаел го е много добре... и въпреки това... човек не може да надскочи природата си!
Мисля, че познавах този човек - поне в онази разумна степен, в която човекът може да се познава. От общуване, от разговори - както в Лондон (Челси), тъй и в София (навсякъде) - не си спомням кои бяха повече, но това едва ли е най-важното.

2.

А от дългия си житейски опит съм се убедил, че човек е склонен сам да си създава класификации-типологии на човека, и често не за друго, а ad hoc, за да вмести в нейните рубрики, деления, подразделения и т.н. именно човека, когото мисли, че вече познава достатъчно. Ето и една тъкмо такава класификация-типология - ad hoc!

3.

Не биха ли могли людете да се подразделят на предимно словесни, чиито устна и обикновено импровизирана, спонтанна, раждаща се в момента, а не предварително репетирана - и не дай Боже, пред огледалото - реч буквално словотвори, наслаждавайки се на точните попадения, на остроумните сравнения и на пластическите метафори, родени просто в мига на произнасянето им. Познавам такива хора и удоволствието при общуването с тях. Петър Увалиев беше един от ярките ми примери и затова го соча като образец тъкмо в тази категория.
Разбира се, историята на духа, богатството на човешкото интелектуално развитие познава и други форми на мисловна изява и те са част от нейното щастие.

4.

При други човешки типове мисленето им като че ли минава през писалката, която държат в момента, и се възбужда и вдъхновява само от стоящия пред тях бял лист. Тази категория отдавна е получила и свое название homo scribens, пишещ човек и човечеството дължи на него много от духовните си дарове.
Класически пример в това отношение е великия датски философ Сьорен Киркегор, който дори и по време на разходките си по улиците на Копенхаген (едно от малкото удоволствия, които си е позволявал) винаги е носел със себе си писалка и лист, за да записва в движение хрумналите му мисли, които иначе лесно би забравил, а, следователно, погубил.

5.

Тази отдавна установена разлика (Квинтилиан, "Обучението на оратора") отдавна е поставена в основата на опозицията оратор-писател, като, разбира се, тук се изключва всяко йерархично ценностно степенуване. Защото Жан Жорес винаги ще има нужда от трибуна, публика, парламент (литературните му текстове не са били познати дори и на съвременниците му), а Оноре дьо Балзак ще има нужда от усамотението на кабинета си, в който понякога е прекарвал по петнадесет часа в изнурителен труд, за да сътвори своята безсмъртна "Човешка комедия".

6.

Но и с това не се изчерпва богатството на човешкото многообразие (за щастие!). Защото то познава и смесения тип, когато силата и внушението на устното слово с нищо не отстъпва на острата на наблюдателност на написаната студия, трактат, монография. Защото кой би се наел да определи какво повече е, например, Цицерон. Един от най-великите оратори на човечеството, дал образци на ораторската проза, или автор на проникновени моралистични трактати - "За държавата", "За законите", "За старостта", "За приятелството" - в не по-малка степен също образци на световната моралистика.
И това, че човечеството разполага с тези три типа (извън многобройните междинни видове) е част от богатството, от разкошеството на неговата духовност. Затова си струва и всяка разходка из най-красивата панорама - човекът!

7.

Връщам се там, откъдето започнах и към оногова, с когото започнах и за когото пиша тази бележка - Петър Увалиев. Отварям на страницата за него в издадения от "Хемус" "Речник по нова българска литература" (1994). Както и се полага за такъв род издания - кратка биография, завършваща с още по-кратка библиография. Не познавам посочените там източници, не са ми били достъпни и, следователно, не съм ги чел. Но и те оставят у мен убеждението, че Пиер е много повече човек на устното слово, отколкото на написания текст. Какви ли бариери са се изправяли пред душата на този човек пред вида на призоваващите към писане бели листове с какви ли мъки е трябвало да се справя, не зная - мога само да предполагам след като той на няколко пъти отклоняваше предложението ми да събере в томче избрани свои радиопредавания (много от които бях слушал) в българските емисии на Радио Лондон, за да ги издам на български (УИ "Св. Климент Охридски") в родината му - България.

8.

Не бих искал на тези последни редове да се гледа като на посмъртен упрек към Пиер. Просто ессе Ноmо, това е човекът.
И какво лошо, че има такива хора, - защото и те са съществена част от най-красивата панорама на човешкото. Нали все пак не всеки може да бъде Достоевски или Толстой. Защото на мен ми стигаше и радостта от едно живо словесно общуване. Затова и досега с радост си спомням за нея!

Исак Паси