Хамлет в Хага
"Между земята и небето има повече неща, отколкото твоята философия изобщо може да си ги представи, о, Хорацио!", изрича средношколски обвиняемият Слободан Милошевич и добавя: "Това бе Шекспир, господине Найс, ала на сръбски". Прокурорът Джефри Найс запрелиства някаква папка, съдията рутинно предупреждава обвиняемия да говори релевантно, а зад стъклото зрителят се замисля за проблемите на актьорското майсторство в условията на един наказателен процес. Преди това прокурорът също изтеатралничи с поглед в камерата как никога не бил и чувал за нещата, които свидетелят разказва. С което пък си навлече хамлетовия цитат на обвиняемия. Незаслужено се пренебрегва театралният аспект на "Процеса на века". Поне на страницата си за култура и изкуство да му обръщаха известно внимание вестниците. Ето, след малко тримата съдии ще се изправят в червените си роби и като египетски жреци в колона по един ще тръгнат морно на почивка негде зад кулисите. Отмрат ли прагматичните им функции, явленията придобиват естетическа - прозря преди половина век и повече Ян Мукаржовски.
-----
Като общински функционер в някакво селце оттатък Прищина свидетелят Вукашин Йоканович години наред наблюдавал как косовско-албанските власти къде с добро, къде с лошо изкупували имота на местни сръбски селяни, та да си търсят късмета другаде, и как след това дарявали този имот за добре дошъл на пресни емигранти от Енвер-Ходжева Албания. Как да му повярваш. Дали получавали добра цена за имота си, полюбопитства съдията. Първо предлагали на най-личния сърбин да си продаде имота за колкото иска, обяснява свидетелят. Като му видят гърба, и останалите сърби започвали да се замислят за продан, но вече на по-ниска цена. Последният сърбин в селото пък продавал всичко за колкото му дадат. Обвиняемият получава думата за нов въпрос към свидетеля и известява, че тази тако звана оптужница против него съдържала и друга ноторна лаж, която свидетелят щял да разкрие. Мистър Милошевич, микрофонът ви е изключен - прекъсва го коректно съдията Пешрик Робинсън от Ямайка и придърпва на кратко съвещание двамата си колеги. След петминутно шушукане обвиняемият узнава, че изразите "така нареченият обвинителен акт" изобщо и "флагрантна лъжа" в частност занапред неминуемо ще предизвикват изключване на микрофона му. Господине Йокановичу, потегля наново обвиняемият, ще ви прочета сега 81-ва точка от това, което тук наричат обвинителен акт, а вие ще ми кажете има ли една вярна дума. Прокурорът Джефри Найс се надига от стола си да протестира срещу вечните сугестивни въпроси на обвиняемия, които съдържали вече желания отговор. Мистър Найс е прав, казва съдията, нека обвиняемият иначе формулира въпроса си. Господине Йокановичу, ще ви прочета тука нещо и ще ви помоля да го коментирате, смирява се обвиняемият, намества очилата си и изразително чете: "На 23 март 1989 година в Прищина се събра парламентът на Косово и гласува по предложените промени в конституцията, при което мнозинството от косовско-албанските депутати се въздържа от гласуване. Въпреки липсващото мнозинство от две трети председателят на парламента обяви конституционните промени за приети. Точка." Дали освен датата имало нещо вярно в тези две изречения, пита обвиняемият. Свидетелят, който изневиделица се оказва и въпросният председател на парламента, ментосал историческия вот, се навежда към олющеното куфарче в краката си и поставя на масичката куп стари вестници и една видеокасета. От представените публикации и видеокасетата е видно, че от 190 депутати на гласуването са присъствали 187, от които десет гласували против и двама се въздържали. Останалите гласуваха "за", далеч над две трети, резюмира сухичко свидетелят. А как тогава свидетелят ще обясни въпросния текст на обвинението, пита съдията О-Гон Квон от Южна Корея. Да бе, защо точка 81-ва от обвинителния акт твърди точно противното, любопитства и съдията Йеън Бономи от Шотландия. Това свидетелят не знае, може би прокурорите да са приели за верни някакви твърдения, без да ги проверят. Цифрите обаче са си цифри и неговите били точни. Впрочем, и той бил завършил право, в Скопие, и навремето там ги учили, че прокурорът също имал задължението да разкрива истината, изкоментира в заключение свидетелят, докато прокурорът Джефри Найс съсредоточено разлиства папката си. Обвиняемият обаче възнамерява да се позабавлява още малко с член 81-ви от обвинителния акт, като напомня на съда за някакъв важен прокурорски свидетел, който навремето под клетва потвърдил истинността му. Сега ще прочета съответната извадка, казва обвиняемият, пък нека свидетелят се произнесе, дали има една вярна дума в това показание. Прокурорът ритуално протестира срещу сугестивното питане на обвиняемия, съдията ритуално го предупреждава, след което обвиняемият известява на свидетеля, че ще му прочете показанието на Ибрахим Ругова, пък нека той го коментира. На 3 май 2002 година президентът на косовските албанци под клетва твърди, че гласуването в косовската скупщина протекло под масивен полицейски и военен натиск, че около парламента били разположени танкове, че пленарната зала гъмжала от тайна полиция, която всявала страх, и че десетимата албански депутати, осмелили се да гласуват против, били след това преследвани и някои били вкарани в затвора. Какво ще каже свидетелят, какво знае по въпроса. Свидетелят нищо не знае за танкове около парламента, за тайна полиция в залата и за изпратени в затвора депутати. 180 журналисти от югославски и чуждестранни медии наблюдавали и отразили гласуването, поне някому би трябвало да направят впечатление танковете и полицията. Да арестуваш депутати впрочем било невъзможно, защото те имали имунитет, дори и в Косово.
-----
Кой излъга: дали сегашният преходен президент на Косово Ибрахим Ругова, или тогавашният председател на парламента Вукашин Йоканович? Един от двамата трябва да е изконсумирал член 91-ви от устава на трибунала, предвиждащ за лъжесвидетелстване до седем години затвор, ала този въпрос очевидно не вълнува съдиите. Даването на неверни показания под клетва без последици за лъжесвидетеля като че ли се внедри в естетиката на това причудливо съдебно явление. И не само че досега никой съдия не е потърсил отговорност от Ратомир Танич ли, Слободан Лазаревич ли, или кой да е от десетината явни лъжесвидетели на обвинението, ами и никой външен наблюдател между Вашингтон и Берлин не се е разтревожил от това обстоятелство. Този факт сам по себе си и повече от всички театралщини и ритуалщини издава фикционалния характер на процеса срещу Слободан Милошевич. Става дума за нещо като театър, нещо като литература, за недоносче някакво между драма и епос, където онова, което в наказателно-правната процедура се санкционира като лъжа, е въпрос на художествена свобода в подкрепа на основната идея на произведението.
-----
Основна идея на произведението според другарката по литература Карла дел Понте и прокурорския й екип гласи, че в края на 80-те години югославският президент Слободан Милошевич в съзаклятие с други политически лидери на сърбите предприел сътворяването на Велика Сърбия на територията на тресящата се в икономическа и политическа криза югославска федерация. Наказателно-правният термин за въпросната конспирация гласи "joint criminal enterprise" или "съвместно престъпно предприятие". За осъществяване на целите си великосръбското съзаклятие начело с Милошевич провежда серия от военни престъпления, етнически прокуждания и геноцид над босненските мюсюлмани. В доказателство на основната си идея обвинението представи близо 300 свидетели, а сега наред е обвиняемият. За да съхрани основната идея непокътната, театралната дирекция на първо време си позволи една нова художествена свобода, като против волята на обвиняемия му отне правото да се защитава сам и от загриженост за здравословното му състояние предостави тази задача на двама служебни адвокати. При това положение обаче свидетелите му масово отказаха да се появят, което застраши по-нататъшния ход на представлението. Ето защо преди месец апелативната комисия на театъра преразгледа това решение. Сега обвиняемият отново сам си режисира отбраната, а от изредилите се досега свидетели става ясно, че на първо време ще доказва колко чужди са му национализмът изобщо и великосръбският идеал в частност. Свидетелят Дейвид Оуен, бивш външен министър на Великобритания и дългогодишен посредник на ЕС в Югославия, впрочем още миналата година раздруса обвинителния акт с твърдението си, че великосръбските идеи са чужди на югокомуниста Милошевич и че съдиите ще ги намерят по-скоро сред представителите на тогавашната му опозиция. Това свидетелят знаел от многобройните си контакти с югославското ръководство и лично с обвиняемия. Щом пое отбраната си, Милошевич с още двама тежкокалибрени свидетели побърза да потвърди становището на Оуен. Бившият съветски премиер и сегашен сенатор в руската Дума Николай Рижков заяви на 22 ноември, че като председател на парламентарната комисия за Югославия провел през 90-те години безброй разговори с Милошевич, ала за първи път узнал за някаква Велика Сърбия едва от обвинителния акт на трибунала. На 30 ноември бившият руски премиер Евгений Примаков каза, че в разговор с Милошевич на 8 януари 1993 година изрично го питал дали имал някакви планове за Велика Сърбия. Милошевич му отговорил, че тази идея била осъществима само с цената на огромно кръвопролитие, а той искал мир. Без "Велика Сърбия" като заветна цел на обвиняемия обаче цялата основна идея на представлението сериозно се разклаща, защото тогава остава без цел и конспирацията на име "joint criminal enterprise". Съдиите обаче едва ли ще последват тази логика. Те впрочем още в края на прокурорската половина на процеса през юни миналата година се произнесоха, че обвинението е изнесло достатъчно доказателства за съществуването на въпросната конспирация и за участието на Милошевич в нея. Пред тези съдии Милошевич няма никакъв шанс и той знае това. Остава му шанса да изнесе поне за историята своята версия за един "joint criminal enterprise". Според тази версия югославски сепаратисти и някои западни сили през 90-те години влезли в конспирация за разрушаването на Югославия, а връхна точка на това съвместно престъпно предприятие била бомбардировката през 1999 година. Ето защо свидетелите Рижков, Примаков и шефът на руската военна дипломация Леонид Ивашов цяла седмица занимаваха съдиите с разните медийни, дипломатически и военни аспекти на тази конспирация. Показанията на тези свидетели се оказаха абсолютно безинтересни за медиите, ала трибуналът все пак ще ги съхрани в протоколите си за историята. В тях любознателният историк ще може да прочете между другото и за телефонните разговори между Мадлин Олбрайт, външен министър на САЩ, и Хашим Тачи, шеф на Армията за освобождение на Косово. В тези разговори Олбрайт например предлага на Тачи референдум за независимост, ако АОК приеме настаняването на НАТО в Косово. Само дето свидетелят Ивашов отказва да предаде като веществено доказателство на съда оригиналната касета. Коя държава си издавала секретите, Великобритания ли или САЩ - пита любезно в отговор свидетелят. Дали Русия е подслушвала и други западни политици, полюбопитства прокурорът. Не, не госпожа Олбрайт била подслушвана, коригира го свидетелят. Подслушван бил шефът на една терористична организация, което е легитимно, обяснява генерал Ивашов и цитира някаква резолюция на Съвета за сигурност за терористичния характер на АОК.
След коледната почивка обвиняемият вероятно ще продължи в същия дух защитата си, която според мнозина наблюдатели не е никаква защита. Каквито и свидетели още да докара, не САЩ или НАТО са изправени пред съд за сътрудничество с терористична организация, военна агресия или убийство на цивилни граждани. Колко смешно. Като юрист обвиняемият е наясно по въпроса, но той работи за протоколите и за историята. Само да не се разболее отново, че тогава двамата служебни адвокати ще поемат защитата му и ще я водят дори в негово отсъствие. В кадъра на служебните си задължения те обаче няма да работят за историята. И както е рекъл Хорацио, останалото е мълчание.

Жерминал Чивиков