Бях негов студент, когато той навърши 50 години. Спретнахме му страхотен купон в тогавашното учебно театърче в 15-та аудитория на тогавашния ВИТИЗ. Връчихме му и "О'скара" за цялостно театрално творчество - купа, пълна с мешана скара.
От този незабравим за мене ден, някак си бързо и неусетно, изминаха 30 години. Това бяха години, в които практикувах и реализирах професионално онова, което ни наливаше тогава в главите Професора. Главно за Синтеза. Синтезът в куклено-театралното представление. Гледал ми е почти всички постановки и, ако успявах някак да му се измъкна от воденето на дискусия около конкретната ми работа, всъщност се оказваше не измъкване, а само отлагане във времето. Винаги имах и продължавам да имам надежда, че той може би ще забрави, отлагането ще го изнерви, ще го завъртят други грижи... Но, не. Повярвайте ми, помни като слон. Няма други грижи, които да са по-важни от грижата за качествения и верен куклен театър, особено когато се отнася за учениците му. Абсолютно безкомпромисен, помни и иска обяснение за картини, детайли, драматургия, това защо, защо не иначе... Убийствени въпроси, които зададени ми от него, и днес ме карат да се чувствам още студент.
Впрочем и до ден днешен съм с него на Ви. Той, естествено, е с мен на ти. Естествената ми реакция към него е на почит и респект към неговата изключителна личност. Природно амбициозен и неуморим, страстен анализатор до побъркване! Не, той не се побърква, побърква отсрещния събеседник с методично отстояване на тези върху обсъжданите обстоятелства, събития, факти, герои и сценични решения. Всичко това, изградено на базата на методология, школа, практика, както и да го наречем, преподавана от него в НАТФИЗ и проявена като почерк в постановките му. Голямата му болка днес е перспективата и развитието на театъра като цяло. Не пропуска да види нито едно представление и, когато не успее да сподели впечатленията си с трупата, изниква пред мен: "Кирякос, ще ти отнема само две минути, нали може?!" И минутите се превръщат в часове. Обръща видяното с хастара навън, търсейки обяснението за несполуките ту в режисурата, ту в актьорите или в текста. Слушам го внимателно, усещайки болките и нескритото отчаяние, което го обзема. Защото това са неговите студенти, проблемите им не са му безразлични. Преживява несполуките на другите като свои. А това по моему е неописуемо качество на съпричастност и на градивна критика. А, когато представлението е добро, очите му се навлажняват, устните се разтварят в усмивка до пръсване и чуваш: "А? Видя ли? Много готино, бе! Как го изиграха само... обаче в онази сцена със..." И пак ще открие някой кусур. Та това е професор Илков.
Дай Боже, броят на добрите постановки на неговите студенти да расте правопропорционално на побеляването им. И, когато застанем един до друг с Професора, той все така да си младее... и разликата между нас да се стопява!
Честит юбилей, Професоре!

Кирякос Аргиропулос,
директор на Столичния куклен театър