Зацикляне, зацикляне

След "О, братко, къде си?" продуктивните братя Коен пак отскачат в ретрото и Юга (този път в Мисисипи), пак залагат на музиката като активен герой на действието (спиричуъли, предкласика, хип-хоп) и на охрата - като цветова доминанта. "Убийците на старата дама" е ексцентрична комедия, разбира се. Но този път смехът на интелектуалните издеватели е измъчен - не само защото са се хлъзнали по римейка (на едноименния филм от 1955), а и защото нещо ги е забравила музата на неповторимостта. Прочее, така беше и в "Непоносима жестокост" (вж. бр. 21 от 2004).
Голдуейт Дор (Том Ханкс) влетява с изисканите си маниери, брадичка и перчем в къщата на черната, възрастна и религиозна мисис Мънсън. Представя се като надежден наемател - професор, почитател на ренесансовата музика и диригент на квинтет. Благочестивата старица го приема. От стената бди портретът на покойния й съпруг Отар, от вратата - шерифът, а рижият котарак Корнишончо се стрелва навън. Що-годе е забавно, докато не лъсне плитката криминална интрига - обир на казино в кораб от идиотския квинтет - същият онзи с музикалните инструменти.
В гарванова рамка (по средата и цитат от Едгар Алън По) през псалми, псувни и кръв, братята Коен градят, пробиват, убиват илюзии: за богатство, за хуманност, за веселба, за изненада. Е, последната откривам донякъде в симпатично-пародийното присъствие на Том Ханкс и в подчертаната интелигентност на Корнишончо. И все пак филмът е тъп. Що ли не се кротнат малко братята Коен, що ли не погледнат старите си филми, като "Бартън Финк", "Фарго" или дори "Големият Лебовски"?...

Геновева Димитрова

От пръв
поглед


Убийците на старата дама, 2004, САЩ, 104 мин., сценаристи: Уйлям Роуз, Джоел и Итън Коен, режисьори: Джоел и Итън Коен, продуценти: Джоел и Итън Коен, Бари Зоненфелд, оператор - Роджър Дикинс, музика - Къртър Бъруел, в ролите: Том Ханкс, Ирма П. Хол, Марлон Уейънс, Ци Ма и др.
Разпространява "Съни филмс"