|
Зацикляне, зацикляне След "О, братко, къде си?" продуктивните братя Коен пак отскачат в ретрото и Юга (този път в Мисисипи), пак залагат на музиката като активен герой на действието (спиричуъли, предкласика, хип-хоп) и на охрата - като цветова доминанта. "Убийците на старата дама" е ексцентрична комедия, разбира се. Но този път смехът на интелектуалните издеватели е измъчен - не само защото са се хлъзнали по римейка (на едноименния филм от 1955), а и защото нещо ги е забравила музата на неповторимостта. Прочее, така беше и в "Непоносима жестокост" (вж. бр. 21 от 2004). Голдуейт Дор (Том Ханкс) влетява с изисканите си маниери, брадичка и перчем в къщата на черната, възрастна и религиозна мисис Мънсън. Представя се като надежден наемател - професор, почитател на ренесансовата музика и диригент на квинтет. Благочестивата старица го приема. От стената бди портретът на покойния й съпруг Отар, от вратата - шерифът, а рижият котарак Корнишончо се стрелва навън. Що-годе е забавно, докато не лъсне плитката криминална интрига - обир на казино в кораб от идиотския квинтет - същият онзи с музикалните инструменти. В гарванова рамка (по средата и цитат от Едгар Алън По) през псалми, псувни и кръв, братята Коен градят, пробиват, убиват илюзии: за богатство, за хуманност, за веселба, за изненада. Е, последната откривам донякъде в симпатично-пародийното присъствие на Том Ханкс и в подчертаната интелигентност на Корнишончо. И все пак филмът е тъп. Що ли не се кротнат малко братята Коен, що ли не погледнат старите си филми, като "Бартън Финк", "Фарго" или дори "Големият Лебовски"?...
Геновева Димитрова
|
От пръв поглед Убийците на старата дама, 2004, САЩ, 104 мин., сценаристи: Уйлям Роуз, Джоел и Итън Коен, режисьори: Джоел и Итън Коен, продуценти: Джоел и Итън Коен, Бари Зоненфелд, оператор - Роджър Дикинс, музика - Къртър Бъруел, в ролите: Том Ханкс, Ирма П. Хол, Марлон Уейънс, Ци Ма и др. Разпространява "Съни филмс" |