В самия край на миналата година е починал големият български сценограф

Стефан Савов.

Научих го късно и непростимо случайно и затова не можах да се простя с него така, както този отдаден на театъра човек заслужава. Стефан Савов педантично, маниакално-детайлно строеше театралните си светове. На голямата му маса в Сатиричния театър имаше скици, малки тънки дъсчици, лепила и хартии, четки, жици, поялници. Макетите му за сценични обстановки ставаха за обитаване, те бяха "истина" в съответния мащаб, а той се взираше вечно неудовлетворен в тях сякаш е Гъливер в страната на лилипутите. И такъв беше...
Спи спокойно, художнико. Вечна ти памет.


Никола Вандов