Панаир на ръба
на концептуална криза

Най-голямата книжарница в града

Когато най-сетне благополучно се е добрал до висините на литературата, посетителят установява, че този Коледен панаир е като миналогодишния Коледен панаир, който беше... най-голямата книжарница в града. Традиция. Повечето от 140-те участващи издателства са обявили панаирни отстъпки - между 5 и 20%. Щандовете са разпределени на принципа "кой превари, той завари": до научната литература се мъдри фантастика, до детската - криминална, а издателството на Нов български университет си дели щанда с някое си "ЖАР" (но поне участва в панаира, за разлика от другите университетски издателства). Еклектика, постмодерност.
Сред наръча каталози, които се раздават по щандовете, най-изумително е представянето на "Библиотека селекция 500" на "Труд", в която съжителстват "Хиляда и една нощ" и "Лъжата. Жан, Иван и другите", "Събрана проза" от Хорхе Луис Борхес и "Нов български съновник" от Тамара Велинден. "Труд" са демократи, дават възможност на купувачите чрез анкета да се включат в определянето на авторите, достойни за поредицата "за 500 избрани читатели". Адмирации заслужава PR-ходът на "Intense", които са пуснали зарибяващ безплатен откъс (с картонени корици!) от новата книга на Майкъл Кънингам "Дом на края на света". Време беше издателите да се сетят, че книгата е продукт и има нужда от реклама, но една птичка бизнес не прави.

За кого се пие на премиерата

Панаирът не е само магазин, а и своеобразен вид празник, организаторите му плахо се опитват да правят събития покрай новоизлезли книги, озаглавявайки това "Културна програма" (останалото е алъш-вериш). Става дума за така наречените "премиери" или "представяния", 37 на брой.
Една трета от "Културната програма" е осигурена от "Жанет - 45". То не само е най-доброто издателство за съвременна българска художествена литература, но изпълнява функцията на културна институция (защото културните институции не искат или не могат да си изпълняват функциите): формира вкусове, създава пазар, задава книгоиздателски и редакторски стандарти. То е и сред малкото, които синхронизират излизането на новите си издания с панаирите на книгата. Сред коледната реколта за 2004 г. са: прозаическите "La vie en rose" от Христо Карастоянов, "Комедиантите" от Любомир Милчев и "Любoff" от Велин Станев, поетическите "Бдин" от Иван Христов, "Отстрани" от Галина Николова и "Мириси и гледки" от Мира Душкова, "бързите" "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" от Стефан Иванов, "Никоганебъдинещастен" от Радослав Парушев, "Hash Oil" от Момчил Николов, към които бих прибавила, без формално да е в поредицата, "Бърза литература", "Led Zeppelin + Песнопойка за плешиви хипита" от Петър Марчев.
Сред другите заглавия от "Културната програма" погледа привличат: "Православието и комунизмът в България: 1944-1960" от Стефан Чурешки ("Просвета"), "Литература в междувековието" от Пламен Дойнов ("Балкани"), "Храмът - сборник статии за реформата във висшето образование и науката в България" ("Филвест"), "Erotapokriseis. Съчинения от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература" от Анисава Милтенова ("Дамян Яков"), брой 10 на сп. "Следва".
Повечето премиери в България (панаирните също) протичат в дух на мило приятелско тържество. Голяма част от присъстващите са толкова близки с автора, че са чели книгата в ръкопис, но учтиво климат срещу изтъпанените на "трибуната" автор (смутен), редактор (отегчен) и критик (мастит), които споделят мисли за новоизлязлото съчинение. В много редки случаи климащите са многочислена група, дошла да затвърди социалното си положение в "литературните среди". Мрънкането на автора, редактора и критика (и климането на аудиторията) е последвано от чаша вино и светски разговори. Подобни премиери повишават продажбите на съответните книги с 0%, но те и без това не се правят с маркетингова цел. Те са "културна програма" (да не се бърка с художествена самодейност).

Действителна литература

Сред т. нар. "премиери", за щастие, се срещат и други, за нещастие се срещат рядко. Наречете ги "пърформанси", "четения", "акции" - това е действащата литература, литературата, която не чака на щанда, а работи за себе си, стреми се да провокира, да спечели, да прелъсти читателите. В "Културната програма" на Коледния панаир се случва четири пъти. Първите три - ще се изненадате ли? - покрай издания на "Жанет - 45" (за четвъртия - по-късно).
Единият, очаквано, е представянето на новата поредица "Бърза литература", водена от Тома Марков. Склонността му да превръща премиерите на книгите си в спектакъл е известна и успява да напълни зала 3.2. Стефан Иванов, Радослав Парушев и Момчил Николов вероятно оправдават любопитството на публиката, независимо дали печелят нови читатели. За разлика от тях Любомир Милчев по-скоро разочарова привлечените от агресивния му дендизъм. Представянето на "Комедиантите" е замислено като възкресяване на вкуса, звука и нагледа на 20-те години, но не устоява на конкуренцията на наградата "Хеликон", която шумно се връчва току пред зала 3.2. Закъснението с почти час изнервя и най-заклетите почитатели на Милчев, и проф. Светлозар Игов, който се изказа ласкаво за книгата и недотам ласкаво за автора й.
Голямото събитие на панаира обаче се случва в първия му ден и затъмнява всички други номера в "културната" и не-културната програма. Младежкият клуб прелива от въодушевена публика, дошла да отпразнува петгодишнината на водената от Георги Господинов поредица "Поетики". Почти професионално изпълненият спектакъл включва слово (Галина Николова, Мира Душкова и Иван Христов, подборът говори много добре за редакторската взискателност), музика (същият Иван Христов - кавал, Петър Чухов - китари, Божо Тренков - барабани, Емануил А. Видински - тарамбука) и източни движения (арт група "Устата"). Дали защото всички участници (с изключение на Божо Тренков) са поети, дали защото публиката наистина се е настроила за празник - магията се получава. Не магията на книгите, която според Валери Стефанов ни събира на панаира, а магията на поезията в най-първичния й, жив вид, която българските поети толкова рядко (си дават труд да) създават.

Награди ще има за всички от сърце

Шеметният празник на "Поетики"-те завършва с още едно тържество: годишната награда за поезия "Иван Николов", присъждана от "Жанет - 45". Голямата награда е поделена между "Избрано" на Иван Методиев (посмъртно) и "Писма до Гаустин" на Георги Господинов, а първата награда (математически абсурд!) - между "Възхитително и леко" на Александър Секулов и "Кафепоеми" на Пламен Дойнов. При цялата възхита от дейността на Божана Апостолова тази комбинация изглежда повече като каприз или добра инвестиция, отколкото като проява на стил.
Че "Жанет - 45" е Издателството за българска литература проличава и на следващия ден, когато годишната награда "Хеликон" за нова българска художествена проза е присъдена на Деян Енев за "Господи, помилуй". Изборът на журито е свещен и неоспорим, но избирането на журиращи може би трябва да се прави по друг начин.
От големия чувал на Дядо Коледа изскачат и две купчини награди за... фантастика: от конкурсите на издателствата "Аргус" и "Квазар". Странно е, че няма подобни конкурси за криминалета, за "чиклит", трилъри, екшъни и т.н., които да захранват родния пазар с популярни четива. Но издателите на "висока" литература могат да вземат пример от по-комерсиално ориентираните си колеги и да свалят напрежението от "Развитие" като единствен конкурс за неиздаван български роман. А догодина самата корпорация "Развитие" да представи издадените от нея романи, които се "радват" на мижаво разпространение.

Off-панаир

Както подобава на традиционен форум (или симулация на такъв), Коледният панаир на книгата има паралелна програма, осигурена от книжарниците "Хеликон" с помощта на Йордан Ефтимов. И буквално: литературното кафене "Хеликон" се разполага точно пред зала 3.2. и се опитва да примамва запътилите се към протичащата в нея "Културна програма". Трябва да се признае, че Данчовото кафене има по-ясна концепция, по-добър PR и по-комуникативен формат. За разлика от затворените в залата премиери, срещите в кафенето принудително се подслушват от половината панаир, а по някакъв психологически закон, щом отпред се съберат трима души, тълпата набъбва и прелива в намиращата се отсреща книжарница ("Хеликон"). Ако нещо във вече традиционната акция смущава (освен липсата на отстъпка от цената на представяните книги), то е противоречието между експлицитното желание на кафенето да привлича най-широк кръг посетители и имплицитното желание на модератора да налага собствения си академичен вкус.
Поради това приятни срещи се случват около "Магазинчето "Сполука" от Горан Петрович (с участието на автора), "Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга" от Инна Пелева (пропуснато от повечето си потенциални посетители, масово натъпкали се на представянето на Пламен Дойнов), "Животът ми като мъж" от Филип Рот, "Дом на края на света" от Майкъл Кънингам, "Египет на фараоните" от Сергей Игнатов, "Модерната мисъл" от Питър Уотсън и "Пътят към робството" от Фридрих фон Хайек.
Междувременно в зала 3.1. се провежда Училище по творческо писане, организирано от Нов български университет. Това е нещо, което си струва да се прави на един панаир на книгата, но може да се помисли и за по-популярен вариант с уроци по писане на поздравителни картички или любовни писма, например.

С(ъ)борен край

On- и Off- програмите се събират в края на панаира като дискусия на тема "Кой се страхува от Бриджит Джоунс? Чиклит - един нов жанр на популярната литература", с участието на съответните издателства. Тя е от този тип събития, отчасти развлекателни, отчасти сериозни, които би трябвало да са панаирно всекидневие. Пред препълнената зала застават първо Михаела Петрова срещу Йордан Ефтимов, после Иван и Андрей от "Сблъсък" срещу Ана-Мария Пеева и Касиел Ноа Ашер. Дискутиращите (особено втората група) явно не са навътре в жанра и си говорят за мъжете и жените. Публиката обаче е съвсем в час, което навежда на нерадостни мисли относно способността за рефлексия на хората, на които обществото плаща, за да рефлектират върху живота, литературата и всичко останало. Радостното е, че хората явно четат, при това са готови да обсъждат публично прочетеното. Остава само писателите и издателите да се възползват от тази готовност.
Другото радващо е, че през работните дни панаирът пустее - ergo, през седмицата хората си гледат работата, а в събота ходят на зей пазар. Организаторите на панаира би трябвало да се съобразяват и с това. Но преди всичко те трябва да си отговорят на няколко въпроса: Какво точно искаме да представлява Коледният панаир на книгата? За кого го правим? Какъв искаме да е резултатът от него? Как да го постигнем? Защото ако Коледният панаир на книгата продължава да (не) се организира по същия начин, въпреки отделните хубави случки, времето за панаир ще си остане загубено време - просто част от софийския коледен кич.

Лора Шумкова



Посред коледния кич, който залива София в края на всяка година и чиято кулминация е базарът в НДК, от 15 до 19 декември 2004 г. по традиция се възвиси Коледният панаир на книгата. Буквално. За любителя антрополог (или семиотик) едва ли би имало нещо по-естествено от това до мястото на Духа да се стига през шестетажните изкушения на мястото на бита и този ритуал на преход или пречистване да завършва със заплащането на входен билет на стойност 1 лв., важащ еднократно (т.е., ако два часа по-късно решите, че все пак си струва да си купите "Смърт и компас" на Борхес с два лева намаление, ще трябва да платите още лев за повторно влизане). Да не говорим за символизма на числото 7 (седми етаж на НДК).
При откриването на панаира проф. Валери Стефанов избра да говори за друго: в носталгично и поетично слово той изброи поне десет причини да се посещава панаир на книгата. Не този конкретно, а изобщо някакъв. За повечето хора (които не са антрополози, семиотици и/или професори) обаче Коледният панаир на книгата е ни повече, ни по-малко място, където могат да задоволят отчасти традиционната за сезона базарна треска.