Да избираш без мерак

Годината 2005 българските телевизии посрещнаха без особен напън: по-скоро рутинно, отколкото творчески. Отново предавания по програма, ако и хитови, ни забавляваха - в bTV "Вот на доверие" и "Шоуто на Слави", в "Нова" "Семейни войни", "Господари на ефира" и - къде без него?! - "Big Brother". Специалната продукция беше малко: БНТ се отчете с редовните спектакли тип "българско, непреходно", в bTV се харесаха в предишната "Звездна нощ", та я повториха, в "Нова" удариха джакпота с възкресената "Улицата". Но всичко това без изненада, сякаш се отбиваше номер, а не се съ-участваше във всенародното веселие. Донякъде такова поведение е оправдано: едва ли са кой знае колко хората, които точно на 31 декември срещу 1 януари са вперили любопитен поглед в екрана: телевизията трудно може да удържи на песните, танците и шампанското. Затова яваш-яваш - защо да се напрягаш, като няма за кого.
Подобна апатия играе обаче неприятна шега, защото рефлектира и върху другите тв дни. Видя се най-вече във филмовата програма - постна на фона на пищните новогодишни украси. Филмите по националните телевизии се оказаха добре познати, да не кажа втръснали и е необяснимо защо с такава упоритост продължават да се въртят. И да се менкат: все едно няма други канали и все едно зрителят продължава да тъне в онова блажено неведение отпреди много години, когато имаше само Българска телевизия и каквото дадеш, това ще гледа. Една моя леля се изразяваше доста цинично по тоя повод, но няма да повтарям думите й, неприлично е.
Най-необяснимо беше излъчването по Канал 1 на популярните филмови продукции на "Hallmark" "Легенда за леприконите" и "Празникът на Вси Светии". В България всички кабелни оператори предлагат в своя пакет програми от "Hallmark", следователно са известни на визиоторията. Гледани, та чак прегледани; знаем, че филмовият канал повтаря начесто продукциите си. Които съвсем не са от ония ленти, които можеш да гледаш по няколко пъти и пак да не им се наситиш. Така че какво прави зрителят - сменя канала. А за тези филми сигурно са похарчени пари и то не от другаде, а от джоба на плащащите данъци; изводът е, че този, които се е пазарил, или му е било все едно - "А бе, да взема там нещо, каквото и да е, ама да не е много скъпо!", или е просто некомпетентен и е купил първата предложена стока. И всичко това при положение, че един великолепен филм като "О, щастливецо!" бе забит в негледаемото време 03.55 на 2 януари.
Няма да съм справедлив обаче, ако оставя впечатление, че недомислия от подобен род се наблюдават само в БНТ. И не държавният канал, първият частен държи палмата на първенството в това отношение. Сериалите на bTV са си все едни и същи, сменя се само часът на излъчване: "Приятели" например беше дълго време в прайм-тайма, след това премина малко след полунощ, сега го гледаме от 18.00 часа. "Ало, ало", симпатичната Али Макбийл и несимпатичният Ал Бънди, "24 часа", а вече и "Птиците умират сами" в "зелената" телевизия си ги въртят в програмата така, че тя е все една и съща, само с различни часове за еднаквите плочки. Е, "Шрек" беше попадение (както и нашият "Легендата за белия глиган" по БНТ), но само дотам. Колкото и свежи да са сериалите на bTV, в един момент омръзват дори на най-върлите си фенове.
"Нова" като че ли е изключение, обаче в малка степен: по нея тръгнаха сериите на "Военна прокуратура", въртяна къде ли не и досадна на всички. Но трябва да отчетем появата на "Морска сол" - един български комедиен сериал, стараещ се да повтори успеха на "Клиника на третия етаж", засега обаче не много сполучливо. Само че в "Нова" си имат друг сериозен проблем - "Big Brother" така е обсебил програмата им, че ще е истинско чудо, ако успеят да се справят и да запазят атрактивността си след края на шоуто. Отвсякъде "Голям брат" - и в "Здравей, България", и в "На кафе", че дори и в новините. Но във всеки случай неговата липса няма да се компенсира от ръждясали сериали като "Военна прокуратура", трябва да се търси нещо по-оригинално. Или такова, което е шедьовър отвсякъде, както "Великолепната седморка" например.
Така или иначе, личи, че във филмовите програми националните телевизии не вкарват кой знае какъв хъс, фантазия, вкус. Избират без мерак, ей така, да се убие с лентата час-час и половина програмно време. А възможности за творчество има, както и за провокативни рубрики. По ВВТ ни привличат със славянско кино (което си е само съветско, ала има доста стойностни неща), защо да няма поредица за източноевропейско или пък за филмова класика, които едва ли ще са непосилно скъпи. Като "Казабланка" например или "Военнополева болница", или "Една нощ в операта", "Някои го предпочитат горещо", "Гражданинът Кейн", "Коса", "Мефисто" или пък "Пан Тадеуш"... Въобще киното е препълнено с гениални ленти и е обидно зрителят да бъде захранван с третокласни сладникави и екшън продукции, което в по-голямата си част правят нашите телевизии. Но ако за разните кабеларки това е обяснимо и (донякъде) извинимо, за тези с национален обхват и претенции подобно поведение е непростим гаф.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин