Ъндърграунд от Русия - 2
Още при откриването гостите категорично заявиха, че се разграничават от понятието "ъндърграунд", тъй като в Русия, подобно на западния свят, то тотално е променило смисъла си и днес с този етикет се рекламират редица продукти от комерсиален характер. Тук обаче, както добре знаем, неконвенционален паралел на официозното изкуство все още няма. Особено когато става въпрос за кино. Тъй че редките появи на алтернативни форми в родната културна среда, били те и от небългарски характер, своевременно пропадат в "подземните" словесни клишета. У нас в метрото няма кьорав китарист. Графити също няма, а по официални данни и наркоманите са на изчезване. Следователно, или ъндърграундът е минал на някакво мистично по-долно ниво, или такъв изобщо няма.

Руско алтернативно кино

При подредбата на тазгодишната селекция организаторите обяснимо бяха изоставили образователното деление на заглавията, съобразно принадлежността им към конкретно течение - паралелно кино, некрореализъм или пък московско радикално кино. Категориите бяха две - кинопрограма и видеопрограма, която съвсем естествено бе по-обемната. Кинофилмите (8) привлякоха повече и по-разнородна публика. Това най-добре се видя при единствената прожекция на лента, състояла се в Дома на киното. По-големият екран беляза и еднократното присъствие на хора от родните киносреди. И правилно - то видеото и вкъщи може да си го гледаме. За радост, студентите не чакаха преподавателска подкана и неизменно пълнеха залата на "Червената къща".
Филмът "4" (2004, 126 мин., дебют на Иля Хржановски в голямото кино) категорично излъга зрителските очаквания. Инспирирани от информацията в каталога, настроенията бяха за тарикатски филм с главни герои проститутка, търговец на месо и акордьор на рояли, които се засичат случайно в нощен бар и последователно си съчиняват "престижно" професионално ежедневие. Проститутката се представя за рекламно лице на някакъв нов странен уред - панацея в борбата срещу стреса, търговецът от месната промишленост е "повишен" в администрацията на Путин, а акордьорът, хм, всъщност е генен инженер. Последният (в ролята Сергей Шнуров - вокалист на най-актуалната от няколко години петербургска банда "Ленинград") разказва ли, разказва за клонинги, за тризнаци, четиризнаци и прочее експерименти с n-знаци, родени в научните полигони и изселническите лагери за неудачно получени екземпляри. Именно опитите с четворки "дублети" се оказали най-сполучливите. До тук добре - забавно, с доза предвидимост, бъбриво настроение. "Шокиращо" вероятно е най-точният епитет, способен вкратце да квалифицира показаното на екрана от този момент до края на филма. След въпросната нощ проститутката получава съобщение, че една от сестрите й е починала. И хуква към погребението. Влакове, тъпчещи се с храна и водка пътници, любопитни погледи и т.н. Картината в селото е смазваща - мъже няма, с изключение на младоликия алкохолизиран братовчед. Само бабички. И кукли с човешки лица, направени от хляб - единствен начин за що-годе редовна прехрана. Смъртта на четвъртата сестра (да, пак 4) бележи края на куклената търговия - само починалата знае как да оформи гротескните хлебни лица. Шаблони очевидно няма - две еднакви кукли не съществуват. И докато "генният инженер" е арестуван за минали прегрешения и откаран в трудово-възпитателен лагер, в селото идва втора непредвидена смърт - на единствения шопар. Мъката е безгранична. Дотолкова, че следпогребалните оплаквания постепенно преминават в оргия, в сравнение с която "Голямото плюскане" на Марко Ферери е невинен разказ за скромните забавления на група възрастни мъже. Водката и полусуровото свинско елиминират и последните задръжки. Следват песни, бой и стриптийз - абсолютна смърт за воайора. Сред хвърчащите кюлоти, бутилки и парчета месо, изплува финалният кадър - едър план на невинно, по детски усмихващо се бабешко лице. Страшен филм. В каталога пише, че е представен с голям успех на фестивала във Венеция. За приема в Русия обаче нищо не е споменато. Оказа се, че до момента там се е състояла само една прожекция в Москва, предизвикала невероятен отглас сред критиката. Обвиненията варират: цинизъм, спекулация, долна манипулация, родоотстъпничество. Въпреки името на баща си (великият аниматор Андрей Хржановски) и това на сценариста (писателят Владимир Сорокин), режисьорът едва ли ще осигури втора прожекция в Русия - след скандала в медиите, филмът е забранен. Жалко, самозабравилата се реалност се лекува само по този начин - чрез ритуално избождане на очите й.
Макар и с класи под "4", интерес предизвика и режисьорският игрален дебют на Рената Литвинова "Богиня: Как започнах да обичам" (2004, 105 мин.). Литвинова е един от най-известните съвременни руски кинодраматурзи - у нас непоследователно са показвани заснетите по нейни сценарии "Трактористи 2" (1992, реж. Братя Алейникови), "Три истории" (1997, реж. Кира Муратова) и "Небе. Самолет. Девойка" (2002, реж. Вера Сторожева). От 1994 редовно се изявява и като актриса - любима изпълнителка на Кира Муратова ("Увлечения", 1994; "Три истории", 1997; "Вокални паралели", 2001; "Акордьор", 2004). Естествено, и в "Богиня" поверява главната роля (следователката Фаина) на себе си. Страхотно екранно присъствие, находчиви режисьорски решения (ръбати кадри, лилава цветова концепция), единствено сюжетът с привидната си мудност като че ли малко по-рано отказа някои зрители.
Третият пълнометражен филм в програмата, триково предвиден едновременно за откриващ и закриващ, бе "Обичам те" (2004, 83 мин., реж. Олга Столполовска и Дмитрий Троицки). За съжаление - пълно разочарование. Язък за рекламата и специалното представяне. Ако и този филм е приет в Русия като "скандален", както беше предварително заявено от гостите, то явно там и думата "скандал", подобно на "ъндърграунд", е изгубила първоначалната си смислова натовареност и се е разтворила изцяло в системата на върлуващ PR. Зализан юпи, функциониращ като измисляч на реклами (или както казват в Русия - "копирайтър") и напудрена телевизионна водеща се срещат, влюбват се и правят секс. Не щеш ли, почти от небето пада Улюмджи - женствен тинейджър с монголоидни черти. Автоматично юпито Тимофей се влюбва в него. И пак секс. Телевизионната водеща страда в ефир. Двамата юначаги накрая се смиляват и я прибират в общото ложе. Тройно щастие! От финалния кадър разбираме, че даже им се ражда детенце.
В афиша присъстваха и няколко по-кратки филма. Класикът на петербургския некрореализъм Евгений Юфит тази година беше представен с оригиналния "Убити от мълния" (2002, 62 мин.) - ироничен поглед към съветския мит за безсмисления подвиг. Обявени за изчезнали моряци живеят на забутан остров-рай, където рушат мисълта за смъртта, отдавайки се на прости мъжки радости, т.е. хомосексуализъм. "Иммендо" (2000, 30 мин.) на казахстанския режисьор Антон Гонополски също се занимава с митове, характерни за тоталитарния режим - прочут художник свива гаджето на запленения си ученик. Сюжетът е доволно захаросан - все пак става въпрос за филм-опера с действие, препращащо към средата на ХIХ в. Небивалият интерес към "4" и рискът от празна зала принуди организаторите да отменят паралелната сборна прожекция, озаглавена "Единадесет филма на Евгений Кондратиев от 1995 до 1998". Жалко - показаният миналата година кратък филм "Мечти" (1985) на известния под псевдонима "Дебил" автор, беше изключително любопитен представител на течението "Ново диво кино".

Кино на видео

Донякъде с основание под това заглавие бяха обединени част от прожектираните видеофилми. Открита заявка за кино имаше във "Време на промени" (2003, 40 мин., реж. Олег Хайбулин), разказващ за бездетните неволи на младо московско семейство. Стройна история с развитие на проблема и неочакван хепиенд. Кинотехника, но изцяло подчинена на пародийността, имаше и в "Призрачна надежда" (1999, 22 мин.). Авторите Андрей Силвестров и Павел Лабазов монтажно налагат образа на прочутия руски пълководец Суворов върху батални ретрокадри от известни съветски кинокласики. Основна тема са непознатите на съвременността "подвизи" на героя. В духа на филма бяха и финалните надписи - режисьорската група включваше Айзенщайн, Пудовкин, Бондарчук и др. Андрей Силвестров бе представен с още две заглавия, издържани в същата комична стилистика: "Десет заповеди" (2000, 12 мин., сърежисьор Павел Лабазов) - културно-просветителско шоу с водещ като глас зад кадър самият Бог Отец, и "Бактериум Булгарикус полита в космоса" (2003, 24 мин., сърежисьор Юрий Лейдерман) - идиотска метафора на човешкото безсилие в името на космонавтския прогрес. Високите технологии задочно присъстваха и в двата много кратки и смешни филма на двойката Аристарх Чернишьов/Владислав Ефимов. "Генетична гимнастика" (2000, 1 мин.) разобличава съвременните поведенчески модели и конкретно подчиненото им положение спрямо техническия прогрес - всяка иновация (радио, телевизия, интернет) бързо и с охота се поглъща от обществото. В такъв случай дали днес, когато е разшифрован и човешкият геном, видоизменението няма да стане масова практика? От "Черният орач, или неизбежността на спасението" (2000, 1 мин.) грее същата тъжна усмивка. Филмчето е създадено в рамките на мащабния проект "Паметник на Шварценегер", а сред главните изпълнители е виртуалният робот-играчка Т800. Авторите провеждат бърза проверка на божествената същност на Терминатора, изпонастъпвайки като хлебарки стотина негови умалени копия, вследствие на което отговорът не закъснява - те самите са смазани от огромен терминаторски крак.
Пълнометражна находка в т.нар. видеопрограма бе документалният филм "Да, дауни или поход за златни птици" (1997, 110 мин.). Заглавието е част от културния проект на режисьора Борис Юхананов, наречен "Дауните коментират света", включващ и ред театрални постановки с участието на дауни като актьори. Втренчени в камерата, като че ли и тя е живо същество, нуждаещо се от топлина и съчувствие, болните от синдрома на Даун - Саша, Миша и Льоша, размишляват за телевизията. Режисьорът ги кара да си представят, че се намират в токшоу. И те наистина се вживяват - взимат си интервюта, сърдят се един на друг, помиряват се. Любопитна изповед на фона на режисьорските ръце на кукловод, демиургична усмивка и неприкрито желание той, авторът, да се превърне в даун и така да заслужи правото да коментира света.

Видеофестивал Канск 2004

Организаторите находчиво бяха осигурили и програма от един непознат у нас фестивал - този в Канск. Имайки предвид същността на ежегодно връчваната Голяма награда (златна резачка за палми), спокойно може да отпуснете въображението си на тема гавра с фестивала в Кан. Основните категории са експериментално видео, видео арт и "VHS forever". Прожектирани бяха двайсетина кратки филма с автори откъде ли не - Норвегия, Япония, Великобритания, Германия, Индия, Молдова, Киргизстан, Франция, Швейцария, Сърбия и, разбира се, Русия. Най-атрактивни се оказаха "САРС - опера" (2004, 6 мин.) на молдовеца Стефан Русу и "Трофейни филми" (2003, 10 мин.) на руснаците Олег и Андрей Флоренски. Първият документално проследява две събития, случващи се едновременно в монголската столица Улан Батор - празнуването на Деня на победата (9 май) и началото на пропагандираната от местното правителство кампания за защита на населението от актуалния вирус САРС. Изводите са оставени изцяло за сметка на "непредубедения" зрител. "Трофейни филми" пък съдържа няколко документални имитации, интерпретиращи победните военни настроения из различни нации, участвали във Втората световна война.
Втората панорама на руски алтернативни филми ще се запомни най-вече с новаторските заглавия, пълната с млади хора зала и задочните въпросителни, останали след края й - защо у нас не се организират подобни покази на алтернативни български филми, защо върлува впечатлението, че тук експериментални форми няма, защо повечето завършващи студенти от киноспециалностите се трепят да имитират преподавателски настроения и конвенционални щампи, защо хората не искат да гледат български филми, защо родителите ми не ходят на кино, защо няма кина, защо, защо, защо...

Олег Константинов



От 2 до 7 декември 2004 г. в изцяло обновения дом на големия български скулптор Андрей Николов се състоя за втори пореден път панорама на руското алтернативно кино "Сине Фантом 2". Съорганизатори на домакините - Център за култура и дебат "Червената къща", бяха Клуб Сине Фантом (Москва), Доли Медиа Студио и Дом на киното, където се състоя една от прожекциите. Подобно на първото издание на панорамата (вж. "Култура", бр. 22 от 2003 г.), основни гости бяха Андрей Силвестров, Олег Мавроматти и Боряна Росса. От Москва пристигна и Иля Хржановски, за да представи филма си "4". Софийските киномани бяха приятно изненадани с разнообразна селекция, включваща немалко стойностни заглавия. И общият брой показани филми значително надскочи миналогодишния.