Защо Филчев ще реабилитира Вапцаров?
- Акцията на главния прокурор е напълно неуместна. Както от правно, така и от морално гледище. При преценката на всички обстоятелства около това предложение за отмяна на присъдата на Вапцаров може да се достигне до един-единствен извод: за пореден път с Вапцаров правят опит да си служат хора, които са много далеч от него и чиято намеса е поредната проява на цинизъм и гавра с неговата памет.
- Не можем да подозрем Йордан Каменов в непочтеност към Вапцаров...
- Въобще нямам предвид идеята на Йордан Каменов. Тя тръгна като гражданска позиция на човек, който дълго и сериозно се занимава с живота и творчеството на Вапцаров. Мисля, че в момента самият той е наясно, че с позицията му други хора започват да злоупотребяват. В този смисъл неговата идея, която няма нужда да е правно издържана или пък да съдържа оценка на всичко, което се третира в делото на Вапцаров, е нещо доста по-различно от всичко това, което впоследствие се разрази. Настоящият случай е поредното доказателство, че могат да бъдат употребени доста чисти и морални позиции за съвършено различни цели.
- И какви са целите?
- Прокуратурата от ден на ден все повече доказва пълната си професионална непригодност да служи на обществото. Тя, по почина на различни главни секретари и други ведомства, от няколко месеца много юнашки организира и участва в различни PR-кампании. Сега използва Вапцаров като завеса, зад която поне за време да скрие реалните си проблеми и пълния си провал в борбата с престъпността, непригодността си - и кадрова, и организационна, и всякаква - да води борба с тази престъпност. Прокрадват се и тези, не зная доколко са верни, че зад акцията на прокуратурата стои премиерът. Известно е, че неговият баща цар Борис III и бащата на Никола Вапцаров са били близки приятели. Факт е и че Борис III не е направил нищо, за да предотврати изпълнението на смъртната присъда на Вапцаров. Но по същия този процес царят има намеса и тя довежда до спасяване на живота на Трайчо Костов. Председателят на съдебния състав полковник Игнат Младенов е привикан от военния министър генерал Никола Михов и му е дадено да разбере, че Началството (така са наричали царя) е поръчало животът на Трайчо Костов да бъде съхранен. Установено е, че в дъното на ходатайството за Трайчо Костов е неговият съученик Станислав Балан, който е царски съветник. Историята продължава и след 9 септември 1944, когато пък Трайчо Костов се намесва по време на Народния съд и съхранява живота на Станислав Балан, подсъдим пред I състав на Народния съд в София. Може би затова се намеква, че в настоящата акция има пръст и премиерът, та постфактум поне, като отмени присъдата, да демонстрира друго, по-позитивно от това на баща си отношение към Вапцаров, да извърши символичния жест, който баща му реално не е извършил. Във всички случаи, ако има и такива мотиви за предложението, те са абсолютно лъжовни, защото по този начин не може да се заличи стореното с Вапцаров, нито може Кобургската династия да намали онези престъпления, които десетилетия наред е трупала срещу България и българския народ.
- Не мога да си представя, че 45 години не са стигнали на предишната власт да изчисти името на Вапцаров, та чак сега г-н Филчев трябва да свърши цялата работа...
- Просто не е вярно, че онази власт 45 години нищо не е направила за Вапцаров. Още на 8.9.1944 (така да се каже, дори преди Девети) излиза Наредба-закон на правителството на Муравиев за амнистиране на всички, осъдени по Закона за защита на държавата (ЗЗД), по който е съден и Вапцаров. На правен език това значи, че за всички деяния дотогава според ЗЗД се приема, че вече не са престъпни. Амнистията заличава престъпния характер на деянието. След това на 12.10.1944 има Наредба-закон (публикувана е на 16 октомври), която отменя цяла поредица от закони, действали до 9 септември и прилагани за репресиране на политическите противници: ЗЗД, Закона за защита на нацията (ЗЗН) и цяла група нормативни актове, свързани с еврейските гонения... Освен това, след 9 септември самото развитие на историческия процес доказва, че осъждането по ЗЗД не е позорно обстоятелство, а напротив. То е категорично доказателство, че в трудни за България години тези, които са били осъдени по ЗЗД или ЗЗН, според убежденията и силите си са правили нещо, за да може България да излезе от позорния съюз с хитлеристка Германия и фашистка Италия. Например по ЗЗД осъдена задочно на смърт е журналистката от българската секция на Радио Лондон Влада Карастоянова (това е резултат от пропагандна кампания, провеждана най-вече от Данаил Крапчев във вестник "Зора" през 1943 г. с публикации срещу информациите й за хода на военните действия и т.н.). По ЗЗД са осъдени и куп други хора, които нямат нищо общо с комунистическата партия, но които са си позволили примерно на някакъв празник да развеят английското знаме (има такава присъда!), или да издават бюлетин, който подкрепя англо-американците в борбата срещу Германия. Най-активна е дейността, разбира се, на комунистическата партия, тя е и най-организирана; и не случайно най-много нейни членове попадат под ударите на ЗЗД. Така че десетилетия наред самото осъждане по тези закони не носи никаква позорност, а точно обратното.
- Реабилитиране на реабилитирания, оневиняване на невинния... С толкова ли свободно време разполага днес прокуратурата?
- Вапцаров е оневинен не с отмяна на присъдата, а с Наредбата-закон, която казва, че това, за което е осъден, не е престъпление, с отмяна по-късно на самия ЗЗД с мотивировката, че е репресивен, с цялостната оценка не само на неговото дело, но и на другарите му в един антифашистки смисъл. Има още нещо, което е абсолютно нелепо и показва нечистите цели на акцията. По делото, по което е осъден Вапцаров, са осъдени на смърт (присъствено) още пет човека, шест други смъртни присъди са задочни, осъдени са още около 30 човека на различни срокове, включително и на доживотен затвор. Така, както е мотивирано Предложението, елементарната логика (не говорим нито за право, нито за морал, нито за явни или скрити цели) налага същото това предложение да се отнася и за всички останали съподсъдими. Нещо повече, ако човек се запознае по-подробно с мотивировката на Филчев, която отива до твърдения, че в периода след 1941 г. неправомерно са вкарани в действие военно-полевите съдилища, то би следвало да бъде направено предложение и за отмяна на всички присъди, постановени от военно-полеви съдилища, защото онова, което е право за прокуратурата, е и нейно задължение. Пак правя уговорката, че това също би била една абсолютно безсмислена акция, защото въпросът е решен - и от гледна точка на историята, и от гледна точка на правото, и от гледна точка на морала. Но нека кажа няколко думи за правната страна на Предложението - то от правна гледна точка е недопустимо. Върховният съд не би трябвало да го разглежда. Защото чл. 2, алинея 1 от НПК казва, че този кодекс се прилага за всички наказателни дела, които са образувани от органите на Република България. В случая говорим за дело от времето на Царство България. Има и друга разпоредба - на чл. 3 от НПК, която казва, че процесуалните норми произвеждат действие от момента на влизане в сила. Нормата (чл. 362, алинея 1, точка 5 от НПК), по която се прави Предложението, влезе в сила на 1.4.1998. Ако законодателят е искал тя по някакъв начин да се отнася за предходни дела, за заварени или приключили случаи, той урежда това в преходни и заключителни разпоредби. Ако иска. Няма такова нещо в НПК. За заварения и отменен с тази уредба инструмент "Преглед по реда на надзора", като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, законодателят каза: до този срок трябва да се направят искания и главният прокурор има правомощието до една година след това (тоест до 1.4.1999) да внесе предложения за преглед по реда на надзора. Такова не беше направено! Срокът беше продължен единствено по отношение на преразглеждането на присъди на Народния съд. И това продължи до 2000 г., но нямаше нормативна уредба, която да дава възможност това да бъде и за други присъди, предхождащи тези на Народния съд. Във връзка с тази проблематика ВКС има тълкувателно решение (тоест задължително за правоприлагащите органи) от 1999 г., което изрично прие, че предложение за възобновяване на делата може да се прави само и единствено за съдебни актове, които са влезли в сила след 1.4.1998. Вярвам, че тази практика не е тайна за главния прокурор и неговите колеги. Искам да обърна внимание и на абсурда, който се крие в идеята да се преразгледа присъдата на военно-полевия съд по ЗЗД. В самото Предложение е маркирано, че то се прави, за да може чрез този институт на правото съдебната система сама да се бори и да отстранява грешките, които допуска. Със самото предложение на главния прокурор е развита постановката, че системата на военно-полевите съдилища, действащи по този изключително репресивен и реакционен ЗЗД, са част от днешната съдебна система на България. Това е крайно интересно известие за европейските структури, към които сме се втурнали.
- Впечатлява обилието от подписи под Предложението. Нима подписът на г-н Филчев не е достатъчен?
- Правновалидният подпис е само и единствено на Филчев. Но елементът на поделяне на отговорността никога не е бил чужд на настоящия главен прокурор, както и на предшественика му. Подписите нямат абсолютно никаква правна стойност. Но те, от една страна, демонстрират общност с главния прокурор, а от друга - ще посочат някои имена, които на по-късен етап може да се окаже, че са виновни за подвеждането му да направи едно такова Предложение. Има неща, по-интересни от множеството подписи. В Предложението не се разглежда дейността на Вапцаров, а се твърди, че системата на военно-полевите съдилища незаконно е вкарана в действие, защото не е спазена процедурата по Военно-съдебния закон (ВСЗ), не е обявено военно положение или не е налице състояние на война, или не е налице военно време. Тук имаме несправяне с историческите факти, с историята на законодателството, защото военно-полевите съдилища са задействани не на базата на ВСЗ, а на базата на един от законите, приети във връзка с подготовката на България за влизане във Втората световна война, още преди България да е подписала Тристранния пакт. Това е Законът за гражданската мобилизация (ЗГМ). През февруари 1941 г. се приема нова разпоредба в него, която дава възможност с министерско постановление да се задейства законодателството за военно време. Необходимото постановление на Министерския съвет също се появява в "Държавен вестник" през февруари 1941 и нормите за военно време започват да се прилагат. Впоследствие през септември 1941 са приети изменения в ЗЗД, с които почти за всяко престъпление е предвидено смъртно наказание, ако деянието е извършено във военно време, а в много от текстовете смъртното наказание няма алтернатива. Тогава е гласуван и чл. 23а от ЗЗД, който дава възможност разпоредбите на ЗЗД за военно време, вкл. вкарване в действие и на военно-полевите съдилища, да се прилагат и при спазване на процедурата по ЗГМ. Незабавно е прието ново постановление на Министерския съвет и системата на военно-полевите съдилища продължава работата си, започната през февруари 1941 година, но вече и по ЗЗД и неговите разпоредби за военно време. Във военно-полевите съдилища, към които са и военните прокурори, са мобилизирани множество магистрати от цивилните структури на съдебната система.
Днес прокуратурата има проблеми с историята на правото и при другия си основен аргумент в Предложението. Твърди се, че неправомерно е приложен чл. 681 от ВСЗ, даващ възможност на съда да разпореди незабавното изпълнение на смъртната присъда. В скоби ще отбележа, че по ирония на съдбата приемането на този текст от ВСЗ през юли 1941 г. на извънредна сесия на Народното събрание на първо четене е докладван от сродник на Васил Левски, а на второ четене е докладван от сродник на Иван Вазов, а и двете заседания, които протичат с пълно единодушие на фашизираното мнозинство, се ръководят от обявения напоследък за изключителен демократ подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев. С този чл. 681 също няма формален проблем по делото на Вапцаров. Защото военно-полевите съдилища, задействани по реда на ЗГМ във връзка и със ЗЗД, са постановявали незабавно изпълнение на присъдите в рамките на това, което им дава законът. И не е имало - както се твърди в Предложението - императив за касационно разглеждане на делото в подобни случаи. Касационното обжалване е могло да стане, ако тази разпоредба (чл. 681 от ВСЗ) не е била задействана. Освен това Търновската конституция никога не е гарантирала правото на обжалване, включително и на смъртните присъди. Друго забележително нещо в Предложението на главния прокурор е обосновката, че България не е в състояние на война към момента на осъждането и изпълнението на присъдата, като се позовава и на сегашната доктрина на националната сигурност. Това е толкова нелепо, че не заслужава да го коментираме. Но то не е и вярно. Дори да приемем налудничавата идея да съпоставяме действия на държавата от 1942 с национална доктрина от 2004, пак не е вярно, защото България на практика влиза във войната с подписването на Тристранния пакт и дори няколко часа по-рано, защото, поради забавяне на процедурата във Виена по подписването на пакта, у нас по предварителна договорка започват да влизат немски войски. И те са пропуснати през България, за да ударят Гърция, а по-късно и Югославия. Неслучайно първите самолети, бомбардирали България, са югославски. На 12.12.1941 Царство България, без да е задължено от Тристранния пакт, обявява война на САЩ и Великобритания. На следващия ден правителственото мнозинство в Народното събрание одобрява акта с овации и без разисквания. Независимо че наши войски не участват непосредствено във военните действия, ние сме в състояние на война и със съседите, и с други държави от антихитлеристката коалиция.

- Недоумявам как е възможно толкова невежество и непрофесионализъм да има в осемте странички, подписани от 6 висши прокурори? Нормативните актове са излизали в "Държавен вестник". Просто трябва да се четат, ако сядаш да пишеш по тях.
- Текстът е писан от хора, които се занимават с актуалното законодателство. И това им е работата. А нещата, за които говорим, са занимания на немного широк кръг от юристи. Вярно е, че в прокуратурата можеха да се консултират с експерти, но когато трябва да си на гребена на обществения интерес, времето никога не стига. Това е още едно доказателство, че целта е била максимално бързо да се използва създалата се ситуация, за да се представи прокуратурата в светлина, която няма нищо общо с реалния мрак, царящ там.
- Търсят лесен успех? Обществото би приело и успехи в разобличаването на някои от съвременните бандити?
- В настоящия момент няма съвършено никаква опасност прокуратурата да разобличи съвременни бандити. Но искам да кажа и още нещо. След като Предложението е влязло във ВКС, все някой съдия от този съд трябва да каже: "Това е недопустимо!". Но е неморално точно тази компания от главния прокурор и настоящия състав на ВКС да се занимава с Вапцаров. Неморално е, защото, например, през 1992 г. е образувано конституционно дело № 12 пред Конституционния съд. То е по искане на състав от Върховния съд от трима съдии, сред които е и съдията Никола Филчев. Искането е за обявяване на противоконституционност на Наредбата-закон за Народния съд. През 1994 г. е образувано конституционно дело № 7, предложението за което вече е подписано от всички съдии начело с Иван Григоров. Там под № 19 стои подписът на Никола Филчев. Искането е същото: обявяване на противоконституционност на Наредбата-закон за Народния съд. Смятам за неморално същият човек сега да минава на съвършено друга позиция. Защото по Наредбата-закон за Народния съд, все пак, на подсъдимата скамейка застават и вдъхновителите, и създателите, и прилагалите с грубо пристрастие ЗЗД.
- Нещо не му върви на Вапцаров?
- И приживе, а и след това...

4.12.2004

Разговора води Никола Вандов



Разговор за правния казус
с адвокат Васил Василев



През октомври м.г. прокуратурата отново се свърза с литературата. Главният прокурор Никола Филчев реши да реабилитира поета Никола Вапцаров. Йордан Каменов изказва идеята, пресата я подема, г-н Филчев я прегръща до задушаване, като дружно с други прокурори изготвя "Предложение от Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.д. № 585/1942 на Софийския военно-полеви съд" и го праща до Върховния касационен съд на Република България.
Налага ли нещо подобни синхронни действия, изобщо подобни жестикулации в публичното пространство? Какво значи да бъде реабилитиран един разстрелян (при това преди повече от 62 години) човек? Какви мотиви могат да бъдат провидяни зад тези действия? Какво представлява тази акция в правно и в морално отношение?
По тези въпроси разговаряме с адвокат Васил Василев от "Юридическо дружество" АД. Той е автор на две книги и множество статии, в които респектира компетентността му в наказателното право и знанията му по нашата история (от Възраждането до днес) и по-специално по история на правото у нас.