Балетът на Юрий Григорович в София
С гастролите на Балета на Юрий Григорович на 19 и 21 декември 2004 г., организирани отново от Жокер Медия, се откри Новогодишният музикален фестивал. Безспорно това бе и сред най-интересните прояви на фестивала. След късните творби на Григорович "Иван Грозни" и "Ромео и Жулиета" по музика на Прокофиев, представени преди две години от Кремълския балет, сега софийската публика имаше възможност да допълни информацията си с култовите заглавия от ранния период на маестрото - "Лешникотрошачката" на Чайковски и "Спартак" на Хачатурян. И двете постановки са емблематични и единодушно признати за шедьоври в творческото наследство на прочутия хореограф.
Спектаклите са създадени за трупа от световна класа като тази на Болшой театър, на която хореографът е дългогодишен ръководител. След напускането й Григорович създава своя собствена балетна трупа. Това е балетът на Краснодар, където общината не пести средства за световноизвестния хореограф.
Въпреки че балетът на Краснодар не е Болшой, спектаклите се очакваха с интерес поради уникалния шанс да се видят на живо спектакли на Григорович в техния автентичен вид: поставени и поддържани под прякото наблюдение на самия им създател.
"Лешникотрошачката" във версията на Григорович се играе в Софиийската национална опера и балет от 1987 г. Не е тайна обаче, че понастоящем спектакълът е в окаян вид. Ефектните, мащабни и динамични ансамблови сцени се изпълняват с преполовен състав, а костюмите и декорите са доволно овехтели. В тази връзка бе полезно и поучително българският зрител да си припомни балета в неговия бляскав и фееричен вид. Вече бях забравила какво значи изпод клоните на огромна елха да излизат двайсет и четири артисти с дванайсет солисти - сякаш посипвайки се като бляскави кристали по сцената. Спектакълът като цялост бе на висота, солисти и ансамбъл бяха в хармонично единство - един истински апотеоз на младостта и красотата.
Противоречиви бяха впечатленията от изпълнението на "Спартак". Признат за връх в хореографското майсторство на Григорович, балетът притежава монументалност и размах на въображението. Но тази суперпродукция е поставена със и за супертанцьори. Не напразно именно след този балет Владимир Василиев, Екатерина Максимова, Михаил Лавровски, Наталия Безсмертнова, Марис Лиепа и Нина Тимофеева се превръщат в легенди и имената им остават в паметта на поколенията. Въпреки че живото изпълнение на този грандиозен спектакъл не може да не впечатли, отсъствието на ярки солисти бе осезателно.
Балерината, която единствено бе на висотата на хореографския замисъл, бе Елена Князкова. В нейните изпълнения софийската публика имаше шанса да се наслади на балет от световна класа. Князкова игра централните партии и в двата спекаткъла. Световноизвестната прима е добре позната на ценителите на балета от ХIV международен балетен конкурс - Варна 1990 г. Спечелила безапелационно златния медал, тя се превърна в откритието на конкурса. Тези, които са запомнили блестящото и представяне, имаха щастието да я видят като зряла балерина в цялостни спектакли. Във Варна покойният вече Андре Филип Ерсен сравни Елена Князкова с младата Максимова. Това сравнение много точно съответстваше на изпълнението й на Маша от "Лешникотрошачката" Също като първата изпълнителка, Князкова танцуваше по детски непринудено, съчетавайки ослепителна техника с невинно излъчване на момиченце. Партньорът на Князкова бе младият китайски танцьор Ин Даюн - неговата елевация и виртуозност съответстваше на класата на балерината. Докато ролята на Маша като че ли е създадена за Князкова, в изпълнението на Фригия от "Спартак" изпълнителката разкри нови възможности на своя талант. Внушаваща със самата си външност ранимост и беззащитност, героинята на Князкова израства до истински трагизъм в знаменития финал - реквием. Изваяните й пози и рисунък на движенията в дуетите бе сред най-красивите неща, които можеха да се видят в спектакъла.
За съжаление останалите солисти в "Спартак" не бяха на висотата на техническата сложност и драматична наситеност на хореографския текст. Широко рекламираната Анастасия Волочкова в ролята на амбициозната куртизанка Егина впечатли наистина със своята физическа красота, но в сложните, изпълнени с много скокове комбинации просто не й достигнаха нито сили, нито техническо майсторство. Като актьорско превъплъщение нейната интерпретация много повече се доближаваше до куртизанката, отколкото до умната и пресметлива съмишленица на Крас.
Балетът "Спартак" е наречен апотеоз на мъжкия танц. На балетните ценители са до болка известни разсичащите по диагонал, изпълнени с нечовешки устрем скокове на Спартак и наситените с властност, като че ли помитащи всичко пред себе си движения на Крас. Много далеч от това внушение бяха изпълнителите на тези роли. Спартак на Денис Владимиров бе изигран точно и акуратно, но това не е достатъчно за мащаба на тази роля. А що се отнася до интерпретацията на Крас от Марк Перетокин - по-добре, че Григорович отсъстваше, за да не види тази пародия на Крас.
Всички солисти бяха шумно огласени като звезди на Болшой театър. Самата Елена Князкова бе възмутена:"Първо, не танцувам в трупата на Болшой, второ, самата ми творческа биография е достатъчна и без фалшивия етикет на Болшой, и трето, Болшой съвсем не ми е идеалът за балетен театър". Колкото до Анастасия Волочкова и Марк Перетокин, те наистина са звезди на Болшой театър, но бивши.
Зачестилите напоследък гастроли на руски балетни трупи е безспорно положително явление. В същото време българският зрител вече не ахва в захлас, а много добре различава стойностните представители на световно признатата руска балетна школа от нейните фалшиви заместители.

Мария Русанова