Инсталацията Българан е галант
На 13 януари 2005 в Театър "Българска армия" се състоя представлението "90 години от премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант". Събитието, организирано от Националния филмов център по бляскавата идея на директора му проф. Александър Грозев, е уникално за киноисторията ни - за първи път филмовата общност официално легитимира тази дата. Тъй като копието е безвъзвратно унищожено, тя бе повод за дългогодишна полемика - според твърденията на автора му Васил Гендов и част от филмовите историци, премиерата на "Българан е галант" е била на 22. 06. 1910 в "Модерен театър", според проф. Александър Грозев и друга група филмови историци - на 13. 01. 1915 в "Модерен театър". И тъй като онзи "Модерен театър" също вече не съществува, хората на киното се събраха в едновремешната сграда на кино "Роял", а от екрана през оскъдни архивни кадри оживя София от началото на миналия век.
Представлението на свой ред също се оказа уникално. Режисурата му бе поверена на талантливия документалист Иван Трайков, демонстрирал неведнъж любовно отношение към филмовите архиви. Този път обаче той ни предложи коктейл-аламинут или съмнителна инсталация от парчета кино, скечове върху "Българант е галант" (с Веселин Ранков, Деян Донков, Йоана Буковска...), "възстановен" "Българан е галант" и вокални изпълнения под клипове на български филми ("връзвани" с прекрасната музика на Кирил Дончев от "Преброяване на дивите зайци"). "Под", тъй като горе (на екрана) вървят кадри със саундтрака от "Козият рог" например, а долу (на сцената) Нона Йотова пее "Вървят ли двама...". Тя всъщност бе единствената, изпълнила чуждо парче. Всичко останало бе във властта на титулярите: "Осъдени души" и Лили Иванова, "Капитан Петко войвода" и Васил Михайлов, "Пансион за кучета" и дуетът Стефан Вълдобрев/Арабела Караян, "След края на света" и Васил Найденов, "Емигранти" и Нети, "Изпепеляване" и Лили Иванова. Акустиката беше кошмарна, но още по-кошмарен бе стайлингът в черно на поп-примата (огромна пачка върху гащеризон) - до степен, че докато пееше тангото, Лили Иванова скачаше по сцената като поп-Одилия.
Търпението ми (и на още две-три филмови "хулиганки") се взриви, когато започнаха официалните приветствия с кухата риторика на министър Абрашев. Напускайки залата, ние извикахме своето си "У-у-у", което, поради акустиката, се е чуло още по-камерно. Получи се двойно-смешна грешка: освиркали сме не Абрашев, а премиера Сакскобургготски (хак му е с този министър); по-късно в пресата бяхме описани я като момичета, я като тинейджърки... На последвалия пищен коктейл в луксозния Военен клуб хората на киното ядоха, пиха и се веселиха.
Но, независимо от опита за ревитализиране на филмовата ни общност, независимо и от сценичното твърдение на Александър Грозев, че в момента се правят 14 игрални, 10 документални и 2 анимационни филма, състоянието на нещата в българското кино е все така несигурно. Последният ми спомен от вечерта е Абрашев с чиния, усмивка и пълна уста.

Геновева Димитрова