Куриране на Балканите
От 24 до 28 ноември миналата година в Белград се проведе международният семинар "Curating the Balkans" ("Да курираш Балканите"), в който участваха критици и куратори от шест балкански страни.
Семинарът беше организиран по инициатива на Аполония - гръцка фондация базирана в Страсбург, Франция, която се занимава основно с обмяна на опит в областта на изкуството (т.нар. art exchange). Срещата в Белград е част от цялостната програма от семинари и форуми на Аполония. Целта на тази среща беше предварително обозначена, а именно да се създаде фундамент за резидентна програма, която да даде възможност на критици и куратори от балканските страни да пътуват и да обменят професионален опит и информация.
"Да курираш Балканите" събра участници от Сърбия и Черна гора, Гърция, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония и Франция. Място на срещата беше станалият вече емблематичен за съвременното балканско изкуство СКЦ (Студентският културен център в Белград), а нейни домакини - Стефан Вукович и Зоран Ерик.
Като цяло семинарът постигна първоначално маркираната цел, а именно първата крачка към създаване на трайни контакти и партньорство между представителите на отделните страни. Всички дискусии и коментари бяха под формата на свободен диалог, далеч от суховатите академични изложения.
Участниците в срещата бяха съвсем условно разделени на две - лектори с натрупан професионален опит и млади участници, които сега навлизат в професията куратор. Програмата на срещата редуваше предварително подготвени официални презентации, предложения и обсъждане на варианти за резидентна програма и неформални разговори в почивките.
Темата за куриране на Балканите беше първоначално зададена като обща рамка на бъдещата резидентна програма. По време на дискусиите вниманието на всички участващи беше фокусирано предимно върху принципите и механизмите за реализация в полето на артистичната практика и теория в балканските страни днес. В течение на трите дни на срещата като резултат на този диалог се оформи обща представа за локалната инфраструктура на отделните страни и за начините, по които функционират местните институции, свързани с представянето и популяризирането на съвременно изкуство. Изходната точка беше търсенето на реална основа за бъдеща обща институционална мрежа, която да даде повече възможности за развитие на съвременното изкуство на Балканите.
Дискусията и генерирането на идеи за такъв обмен започна с някои кардинални въпроси като например: Какво е да си критик и теоретик на изкуството днес?; Не е ли това един вид диагноза или по-точно шизофрения, която те кара да наричаш сам себе си едновременно и критик, и историк на изкуството, и куратор, и какво ли още не?. Срещата в Белград не беше концентрирана толкова около Балканите и техните регионални проблеми, колкото към това как да се създадат условия за формиране на добре подготвени професионалисти в страните от този регион. За това и вниманието беше насочено предимно към младите куратори.
Ако може изобщо да бъде обобщено в няколко думи това, което обедини всички участници в този белградски семинар, беше желанието да се създаде стабилна опозиция на наложените външни представи за съвременното изкуство на Балканите, т.е. познанието за изкуството в този регион да идва отвътре, от самите Балкани, а не да се внася от вън със съответната доза екзотичен привкус. За тази цел е необходима база, която да обедини вече съществуващите институции и варианти за обмен, да създаде нови и да подготви необходимите за всичко това професионалисти. Трите дни дискусии и разговори в Белград не дадоха отговор на повечето въпроси, но станаха необходимия тласък за бъдещи разговори върху всички тези проблеми. Това беше началото на продължителна серия от подобни срещи и семинари, която ще постигне реален резултат.

Светлана Куюмджиева