Играта в картини
В края на декември младият художник Ивайло Христов показа самостоятелна изложба в Националната художествена галерия. Едроформатните му платна, обединени от заглавието "Играта", бяха подредени във фоайето на първия етаж, приспособено за изложбена площ. Живописните композиции представиха търсенията на художника през последните години, насочени към концептуализиране на творческото послание.
Процесът на създаване на този цикъл от произведения при Ивайло Христов е максимално рационализиран. При него текстът, формулираната идея, предхожда визуализацията. В случая в центъра на търсенията му е играта, която "превръща въображението в инструмент за въздействие върху нещата; трансформиране на техния смисъл и функция".
Предначертаните очаквания за възможни вариации по избраната тема може би до известна степен сковават творческия процес и картината започва да изглежда повече като геометрична проекция. При всички случаи обаче трябва да се адмирира желанието на художника да открие нови композиционни и живописни изразни средства.
В картините си Ивайло Христов сякаш реди пъзел. Като в упражнение по композиция той взема геометрични елементи и ги наслагва върху едноцветен фон. Така платната му като схеми се изпълват със стрелки, триъгълници, колела, цифри, букви и детски торсове - знаци, които, според думите на автора, говорят за "играта като част от ежедневието ни, като неизменно съпътстващ и непрекъснат процес". Тези знаци всъщност са придобили необичаен смисъл и форма, предизвиквайки въображението на зрителя.
Ивайло Христов е участвал в много изложби в България и по света, печелил е награди, сред които Първа награда за живопис в Националния конкурс за млади художници и критици на фондация "Св. св. Кирил и Методий" през 2003 и специалната награда за рисунка на фондация "100 години НХА". Показаното в НХГ може да се приеме като етап в неговото развитие, като пренастройване на изобразителните инструменти. Картините от цикъла "Играта" показват желание за нещо ново, чието разкриване предстои.

С. П.