В меандрите на виновността
с Иван Карамазов

Влак в нощта и един младеж, който пътува и сънува. Така започва "Иван", втора част на диптиха "В долината на смъртната сянка", спектакъл, който българската трупа "Сфумато" е изградила по "Братя Карамазови", романът - чудовище на Достоевски (1880) - великолепната първата част "Альоша" беше представена в Театр дьо ла Тампет (Theatre de la Tempete) от 1 до 9 декември.
Младият човек е Иван Карамазов. От тримата сина на Фьодор - шута, пияницата, развратника - той е интелектуалецът, поетът-философ, измъчван от желанията си за другаде и търсенето на абсолютното: "Да не жалим! Да не жалим за родния град... За детството. За счупеното огледало на любовта", му шепти неговият двойник, неговият вътрешен дявол. "Но ако все пак съществува Абсолютното място, мечтае Иван. Място, на което би могъл да бъдеш? Или да не бъдеш..."
Както Альоша - най-малкият брат, невинният, чистият, и Иван е син на София лудата, "обсебената от бесове", която тук се появява в две забележителни сцени.
От Достоевската лудост, от "трагиката на подземието", изследвана от великият руски писател, "Сфумато" извлича като количество само една минимална частица (няколко параграфа от романа), но това е като концентрат, като извлечение на авторовата мисъл. "Аз убих баща си, казва Иван. И сега - какво? Аз го убих. Трябваше да го направя. Мисля, че това е едно действие, след което неизбежно идва яснотата (...) И сега какво? Какво още? Да, липсва формулата. Животът, обаче, придоби смисъл на разяснение..."

Тайна церемония

Той не го е направил. Той се обвинява. Защо? Какво извършва Иван, като се обвинява за убийството? Какъв диалог води със своя двойник, с дявола? Скок в пропастта в меандрите и тайните на виновността и на обсесията.
-----
"Сфумато", "театърът-лаборатория", основан през 1989 година в София от Маргарита Младенова (която е поставила "Альоша") и Иван Добчев, режисьор на този "Иван", днес е един от най-пламенните и най-изявените в Европа - твърде непознат във Франция, обаче, където е представил много спектакли, между които три забележителни по Чехов на фестивала "Пасажи" в Нанси и в Авиньон през 1996.
Театър-сън, театър на нощта, на мастилото, на жаравата и на дима, с визуална красота, от която секва дъхът, която ни напомня за работата на пластика Кристиан Болтански с неговата сила да оживява сенките и неосветените зони на мисълта, на съня и на спомена: сфумато, като онези въздушни модели, онези неясни контури, измислени от Леонардо да Винчи...
Както и "Альоша", "Иван" се налага с визуалната и звукова мощ на една тайна церемония: изкуство на светло-тъмно, чувство за разсичане и за развитие на пространството, вдъхновено от фотографската работа с нейните ленти и контактни копия - пространство-време на съня. И изключителни, нажежени от страст актьори.

в. Льо Монд, 18 декември 2004 г.

Фабиен Дарж

От френски Рада Баларева