Мъките на парка
Национално бедствие е изсичането на българските гори. От китна градина страната ни бързо може да стане низ голи чукари и сухи дерета. Възмущават ни оправданията на самите секачи за безработица, немотия и гладни деца...
А какви са оправданията на усмихнатите, добре облечени господа, лишили зажаднелия за въздух и прохлада столичен град от много милиони кв. метра обществена зеленина?
Невероятен е все по-засилващият се апетит за нова и нова сеч.
Седи си пред екрана министърът с игриво подгънати устни: "До Колодрума ще построиме сектор за хвърляне на чук, гюле и копие." Държавата се грижи за младежта и спорта и е напипала най-вопиющите нужди.
А на същото това място, неизвестна как са израснали 60-,70-годишни дъбове, кестени и други екземпляри с грамадни корони. Техният брой е 220.
Не знам дали господин министърът е осведомен, че Борисовата градина се изгражда вече 122 години, че това е първият европейски парк у нас, че големите хубави екземпляри са изваждани, докарвани с волски каруци и присаждани един по един от Рилската, Пасарелската и Кокалянската гори и от Лозенец, че за нейното изграждане са канени скъпо платени европейски градинари - в периода, когато София е тънела в кал и прахоляк и не е имала нито една павирана улица. Днес Борисовата градина гъмжи от добри намерения.
С добро намерение, предшествано от сеч, се модернизира и превръща в малко футболно игрище, съществуващата баскетболна площадка. Днес тя вече се нарича "Бирария - Спортна София" и в оградата й попада паркинг с 30 места, допълнен отвън с паркирали по алеите и зелените площи още поне толкова коли. Но това е дребна реализация.
Стадион "Васил Левски" беше обновен и както си му е редът около него беше разчистена и асфалтирана площ за 250 - 300 коли. Те, разбира се, са нищо в сравнение с нормативите и действителните нужди. И когато няколко пъти в годината има състезание, ще трябва да се осигурят още много места, въпреки че през останалото време нагретият асфалт ненужно ще изсушава останалите все още в съседство зелени площи.
Лятната къпалня вече има ролята и на елитен клуб, пред който ще спират мерцедеси и БМВ-та. Не се отнася за масовост - охраняемият паркинг има само 40 места. Но подходите с нови асфалтирани писти през парка се увеличават, а пешеходците трябва да си търсят своите пътеки.
Предназначението на постройките в парка се мени бързо. Павилионът с кривите огледала отстъпи място на много по-рентабилна автокъща. Колите са натъпкани и не заемат много място, въпреки че бройката им е не по-малка от 100. Общо взето, в тази част на парка спокойно ще преброите до 1000 коли по паркинги, алеи и зелени площи. Няма забрани и контрол.
Всъщност градината се пази по много оригинален начин. Двойка конници, обикновено полицай и полицайка се движат по алеите като неутрални наблюдатели. Доскоро конете бяха пренасяни с фургони отдалече. Сега задачата им е улеснена. Направена е (най-вероятно от общината) обширна база с обори, но и с манеж за детски турове, с пони, барче, паркинг й други екстри. Фирмата "Егида" вече съчетава охраната с по-доходни дейности. Както се разбира, тя има апетита за разширяване именно на тези допълнителни дейности и настоява за нови терени в парка. За клиентите ще трябват и нови паркинги, нови заведения. Всъщност, по този път върви и близкият картинг, който се задоволяваше с едно барче, 15 - 20 паркоместа, но сега вече стяга обширна пицария, бирария и прочее. Разбира се, паркингът ще си дойде от само себе си - в гората има още място.
Както върви, конната база, бирарията "Спортна София", картингът и автокъщата, скоро ще допрат границите си и алеите на парка ще минават между оградите им.
И в Европа има огради, но не вътре, а отвън парковете. Оградени са и Хайд Парк в Лондон, и Летний Сад в Петербург, Шьонбрун във Виена и в тези паркове автомобилите са забранени. Борисовата градина няма "външна ограда, но е разделена от многобройните владетели на парчета вътре в парка. В алеите между тези владения, отделени с огради, се движат и паркират коли за сметка на спокойствието на пешеходците, а вътре, зад оградите, всеки сече, строи и се разпорежда по свое собствено усмотрение. Как се е стигнало до това състояние и защо това продължава, може да отговори само общината.
Но всички тези дребни владетели на терени усещат, че нямат много време. Те бързат да заграбят и заградят каквото могат от парка, защото знаят, че идват като цунами големите акули.
Вече се очертават контурите на покрити и открити арени с много хиляди зрители, паркинги, заведения и - в перспектива - пълно ликвидиране на парка.
Общинските чиновници услужливо бързат и даже общинският съвет не може да спре разпарчетосването на Борисовата градина.
А иначе, бюстовете от открития пантеон на великите българи остават без глави и надписи, езерото Ариана не е виждало десет години капка вода, в целия парк чешмите не текат и са изпочупени, както и лампите, беседките и тоалетните. Естрадата е опожарена, а алеите и зелените площи са пълни с автомобили.
И това е в най-хубавата част, планирана от Даниел Нефт, Йосиф Фрай, Георги Духтев и Георги Радославов в продължение на един век.
Колкото до плътно застроената бивша част от Борисовата традина по бул. "Никола Вапцаров", просто не ми се пише. Никой вече не може да си представи, че гъсто застроените парцели преди петнайсет години са били зелени площи с хиляда дървета.

Арх. Любомир Панчев